Блог

В началото на всяка седмица сайтът ни ще предлага на вашето внимание кратки размисли, които са нашият поздрав за вас – с усмивка! :) 

EN: We are our true selves the most when we're good for we are made of love

Автор: Xpиcтинa Чoпapoвa

Инициaтop нa пpoeĸтa "Mиcъл нa ceдмицaтa": Xpиcтинa Чoпapoвa

Дизaйн нa изoбpaжeниeтo: Здpaвĸo Дeнeв

Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия 

Скъпи читатели, светлите дни тихо пътуват към нас и към края на годината, носейки ни вълшебството на слово, чийто смисъл се простира далеч отвъд видимото. Словата – по повод и без, е нужно да се изписват с перце от Душа. Само тогава могат да прегръщат. И да свидетелстват, че човекът е сътворен от Любов, щом може да пише с частица от себе си.

На 1 ноември, наравно с деня на народните будители, се отбелязва и Ден на българската журналистика. Журналистиката е професия динамична, комуникативна, свързана с непрекъснато слухово внимание. Не би била предпочитан избор като поле за професионална реализация на хора със слухов дефицит. И все пак, може ли да има журналист без слух? Пред какви предизвикателства би бил изправен? Надявам се, че отговорът на тези и на още много други въпроси ще може да откриете в професионалния ми опит, който споделям с вас в навечерието на  юбилейната годишнина на „Ние ви чуваме”.  

Те са онзи лакът, който те сръчква да действаш, опознавайки се. Понякога са леки като докосване. Друг път са тежки като ковашки чук. Но са всякога навреме – тогава, когато е нужно да победиш не другите, а себе си. Не когато търсиш рай за завладяване, а когато направиш от себе си рай. За хората в Тишина този път е наистина труден, но всъщност много усмихващ. В края му ще знаят още повече и ще са наистина благодарни за всеки урок. Дори не биха променили маршрута, ако можеха да започнат отначало. Днес, в Международния ден на предизвикателството, бих искала да споделя с вас уроците, които научих аз.

Общуването няма общо с това дали чуваш или не, а с потребността от диалог. Ако не можеш обаче да го водиш със Себе си, да се изправяш с честност пред най-тъмното у теб, ако се страхуваш да оставаш насаме със самия теб, да се опознаваш, да влизаш в общуване с различните си същностни проявления... Какъв е смисълът да го правиш с други хора? Как би ги опознал, ако не си опознал първо теб? А Тишината е точно входът, след който няма празнота, защото там са отговорите.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, повод за настоящия материал бе дълбоко човешкият и разтърсващ роман на Марко Семов „Очите” (ИК „Хермес”, 2005), цитати от който са използвани в статията. Романът представя едно пътуване към проглеждането на сляпородено момче и изводите, до които стига всеки от участниците в него. Ще си говорим за сетива. И за липсата им.

За да започне една промяна, тя започва първо във всеки човек. Едва след това, покрай неговите действия, започва да се проявява и в света. Но за да има възможност която и да е промяна да се случи, трябва да са налице условия -  и едно от тях е готовността да гледаш на нещата по различен отпреди начин. Мисълта води след себе си действието, а не обратното.

Когато се озовете в реалност, в която звуците са недостъпни за вас, както за всички останали, в първия момент ще виждате само недостатъците на положението – невъзможността да чувате музиката, собствения си глас, гласовете на любимите ви хора, на децата ви. Звуците от дъждовни капки, дори досадното капене на кранчето в банята. Птичите песни, фученето на вятъра, онзи особен звук от затварянето на врати. Нечий смях. Всичко, което хората с естествен слух приемат за даденост и на което в повечето случаи не обръщат внимание. Предимства има ли, ще попита някой. Има, разбира се!

„Много ми се танцува и ми се иска да запиша някакви курсове по танци, знаеш ли къде се предлагат такива за тежкочуващи?”

Честно казано, не знаех. Но и отправеният към мен въпрос пробуди други въпроси, свързани с музиката и с начина, по който я възприемат лишените от слух. За мен танцът е изразена Енергия, пусната на свобода – като да направиш букетче от емоции и да го хвърлиш в леещата се река от мелодии.

Всичко зависи от начина, по който човек гледа на нещата. Тогава - липсата на слух ощетение ли е или дар? Как би могло да е дар, бихте попитали. Та кой би се радвал да живее в тишина, ако би могъл да избира? Но... помислете за миг. Когато изключвате уредбата, телевизора или се оттегляте за сън, това е вашият доброволен избор за утихване. И дори ви е приятно, че е тихо. За хората без слух това е постоянно. Вероятно сте си задавали и въпроса защо точно на тях (или на вас) се е случило. Няма отговор защо се случват много от нещата, които се случват. Но пък можем да изберем ъгъла, от който да погледнем на случилото се. Затова нека настоящата публикация бъде въпрос за бърза самопроверка - какво е за вас липсата на слух? Ако сте от света на Тишината, как гледате на пребиваването си в нея? Никой не може да я владее, но може да се научи да владее себе си в нея.