Христина Чопарова

Христина Чопарова

Четвъртък, 08 Октомври 2015 03:00

Да се слушаме с отворени очи

Когато чуете / прочетете думата „комуникация”, с какво я свързвате? Да, тя означава „общуване” в най-широк смисъл. А знаете ли, че латинската дума commūnicāre означава „да споделя”? Хората се срещат, за да общуват. Споделят. Споделянето сближава. Отделна тема е какво споделят. В този материал обаче ще акцентираме върху как.

Срещате или ви се налага да се срещнете с човек, за когото знаете, че не чува. Не знаете нищо повече, освен това. Изпитвате известно притеснение, защото не знаете как точно е правилно да общувате с него, нито как и доколко ще се разбирате взаимно отвъд бариерите на тишината. В настоящата публикация споделям личния си опит и препоръки, базирани на дългогодишната ми комуникация с хора без слух (глухи), хора с частична слухова загуба (тежко чуващи), както и хора с различна степен на слухови затруднения (оглушали). Когато е налице желание за общуване, начини ще се намерят. 

В много от държавните учреждения в България административното обслужване не е съобразено с възможността за добра взаимна чуваемост или визуален контакт. Не са рядкост случаите, в които стъклените витрини в пощи, аптеки, учреждения, каси за плащания са облепени с уведомления, реклами, брошури, и за да види или чуе служителя, на потребителя се налага да се навежда до оскъдния отвор за разплащане. Такава гледка създава усещането за дистанция, незаинтересованост и общо впечатление за лошо качество на обслужването. И създава огромни бариери в комуникацията, особено за лица със слухов или сензорен дефицит. Възникналата епидемична обстановка, която наложи носенето на санитарни маски като защитно средство против коронавирус, допълнително усложни комуникацията и обслужването на лица със слухова загуба, тъй като маските са допълнителна комуникационна бариера, пречеща да се разчита устната артикулация. С настоящата публикация акцентираме върху начините да се избегнат неудобствата при срещи на хората със слухови дефицити с държавната администрация.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, както многократно съм писала  тук, хората със слухова недостатъчност са разнородна група в семейството на тихата общественост – глухи, тежкочуващи, хора с кохлеарни импланти, със слухови апарати, оглушели впоследствие, с намален слух вследствие на заболявания или старост и т.н. Поради това широко възприетият израз „хора с увреден слух” считам за твърде общо (освен че е неточно и дискриминиращо) понятие за потребители със слухова недостатъчност, всеки от които ползва свои изразни средства за комуникация.

Представете си, че сте в съдебната зала. Или на конференция. В класната стая или в офиса ви. Или сте на място, където се случват събития на живо с пряка комуникация лице в лице. И не можете да чуете събеседника, просто защото сте с намален или липсващ слух, или разчитате по устни. Казвали са ви, че субтитри в реално време е невъзможно да има, поради което на масови събития не ви остава нищо друго, освен да разчитате на предварително подадена (и обикновено резюмирана) информация на хартия за онова, което предстои да се случва. Или да ползвате услугите на жестов преводач. Но ето че има добра новина - субтитрирането в реално време е напълно възможно!

Скъпи читатели на “Ние ви чуваме”, Законът за европейска достъпност (European Accessibility Act)  цели подобряването и функционирането на вътрешния пазар за достъпни продукти и услуги чрез премахване на пречките, създадени от разнопосочни законодателства. По този начин ще се улесни работата на фирмите и ще има ползи за хората с увреждания и възрастните хора в ЕС.

Има хора, за които си струва да узнаеш. Защото вдъхновяват, увличат, мотивират. Не с гръмки фрази или помпозност обаче, а просто заради страстта към работата, която обичат. Работа, която за тях не е просто наемен труд, който извършват от девет до пет. Те са блестящи частици в галактиката на науката, често скрити от общественото внимание – обикновено истинското величие е облечено в скромност, която го обрича дори на анонимност. В поредицата ни "По тихите стъпки на великите открития" в рубриката Наука ще направим точно обратното - ще извадим на показ имена, които освен науката, са свързани с още нещо. С Тишината. Днес в поредицата - Татяна Проскурякова.

Жълтото тяло на трамвая се извива по напечените от жегата релси, докато пътниците флегматично зяпат през запрашените, осеяни с петна от пръсти прозорци. Умората виси като смог в душното пространство. Мярвам позната, тънка и висока фигура. Стоически и с философско примирение виси до трамвайните врати. Ръката ми вече ентусиазирано раздвижва застоялия въздух с широки махове, фигурата внезапно се оживява и поема поривисто в моята посока. Така ми се зарадва! И каква усмивка беше докарал! Пламък. Пламък Занев.

За учениците и колегите му той е просто Ричард. Предпочита по-неофициалния и неограничен от условности стил на обръщение, макар да се случва да го наричат и „докторе”.  Носител е на множество престижни награди заради приноса му в областта на технологиите за достъп на хора със сензорни увреждания, а от тази година е носител на Наградата на ACM SIGACCESS за изключителен принос.*  Фулбрайтов стипендиант и сътрудник на много от престижните научни институции в Съединените щати. Той е и професор по компютърни науки и инженерство в Университета на Вашингтон в Сиатъл (САЩ), където преподава от 1971 година. И това не е всичко. Включен е в настоятелството на университета Галодет (Gallaudet), владее американски жестов език и повечето години от живота си е посветил на работата в областта на комуникацията чрез технологии. През цялата му изследователска работа за последните 12 години основният акцент е върху достъпността. По-голямата част от изследванията му върху достъпността са в областта на технологиите за глухи, слепи и сляпо-глухи хора. Ричард Ладнър, дами и господа. 

Понеделник, 28 Ноември 2016 01:10

Преводач или тълкувател?

В област като жестовия език, особено в националните жестови езици, за да бъдат правилно и точно превеждани, е необходимо наличие на езиково богатство. То се изразява в това за всяка дума да има релевантен жест, който да я обяснява. Иначе казано - когато жестовият фонд покрива думите от говоримия национален език. Каква е разликата между преводач (translator) и тълкувател (interpreter)? Кога е необходима неговата помощ и на какви морално-етични норми се подчинява един посредник в знаковия език? Кога говорим за наистина качествен професионален пренос на информация от говорим към жестов и от жестов към говорим език? В настоящата публикация разглеждаме тези въпроси в търсене на отговори.