Верни на традицията да представяме в рубриката си "Литература" творби, в които е засегната в някаква степен темата за знаковата комуникация или за различни култури нечуващи, днес до вашето внимание довеждаме романа на Клайв Къслър и Греъм Браун "Бурята".

От 1 декември 2024 г. в столичната галерия "Контраст" тече Коледна изложба, в която участват над 80 творби на художници от цялата страна. В празничната експозиция са включени и четири платна на нечуващата графичка Мирела Венциславова от Русе. Изложбата няма официално откриване и ще продължи до 15 януари 2025 (включително).

От 10 до 15 декември 2024 г. в Национален дворец на културата ще се проведе 12-ти Софийски международен литературен фестивал. За втора поредна година фестивалът ще предложи улеснен достъп за хора със слухови дефицити до две събития от програмата си чрез субтитри в реално време.

На 14 ноември 2024 г. в столичния Гранд хотел „Астория“ се проведе Международна конференция на тема „Феминизмът е за всички“, организирана от Български фонд за жените (БФЖ) по повод 20-годишнината на организацията. За нуждите на достъпността до представители на НПО от и за хора със слухови дефицити, по предложение на НЦАК „Ние ви чуваме“ по време на конференцията бе осигурена технология за субтитриране в реално време – SubtitleNEXT на Profuz Digital.

През 2019 г. учени от биотехнологичната компания „Честотна терапия“  (Frequency Therapeutics Inc), базирана в Лексингтън (САЩ), популяризираха широко в медиите успешните си експерименти за възстановяване на слухова загуба чрез регенеративна терапия с прогениторни клетки, стимулиращи растежа на ресничестите клетки в кохлеата. Две програми бяха приложени върху нечуващи доброволци с придобита загуба на слух (невросензорна и с шумоиндуцирана), а прекрасните резултати дадоха тогава огромна надежда на тежко чуващи и късно оглушали хора от цял свят, че тишината е обратима. За съжаление, в началото на 2023 г. бе обявено, че компанията спира регенеративните си програми за нечуващи и ще насочи клетъчните си терапии към подпомагане на лица с множествена склероза. Какви са причините за това решение, разглеждаме в статията.

Жените са носителки на творческата съзидателна енергия, проявена чрез изкуство и приложни занаяти. Не е изненадващо, че повечето предмети за декорация, плетива, бижута и сувенири се изработват от представителки на нежния пол. Креативността не е чужда и на тези сред тях, които частично или напълно не чуват, дори може да се каже, че Тишината, в която пребивават, е прекрасен мотиватор за творчество.

На 18 септември 2024 г. (сряда), в малкия салон на НЧ „Иван Вазов-1947“ в Костинброд творческият артистичен тандем Денислав Тодоров и Моника Войкова ще представи своята поредна съвместна изложба.

Говоримият език расте и се обогатява, но с времето част от лексикалния запас се обвива в тишина и забрава. Като онези овехтели думички, отпаднали от всекидневния говор. Днес те звучат архаично, но и събуждат умиление по времената, в които езикът е бил наситен с повече благост и човеколюбие. Днешният модерен, изпъстрен с чуждици и сленгове изказ звучи студено и сякаш е лишен от душа. Някак синтетичен. Допълнителна изкуственост в него добавя и политически коректният език, предлагайки заобиколни, смекчаващи заместители на предполагаемо накърняващи достойнството термини, използвани за хора от малцинствените групи.

Летните почивки са най-уместното време за разпускане с четива. Тъй като сайтът ни остава верен на тенденцията да информира в рубриката си "литература" за книги с нечуващи персонажи или касаещи езика на знаците, днес ще предложи на вниманието ви едно заглавие от типа "леки плажни четива". Книгата съдържа характеристики на различни жанрове, но най-справедливо би било да се каже, че е съчетание между трилър, драма и любовен роман.

Романът "Тишина" (The Quality of Silence, 2015) на Розамънд Лъптън представя едно пътуване в тъмнината на Аляска, предприето от майка и 10-годишното ѝ момиченце, носител на културата Глухи, което общува с жестов език. Издадената на български език през 2018 г. книга на изд. "Ентусиаст" е в жанра трилър. Наративът се води едновременно и от детето, и от автора към майката, за да представи по-добре впечатленията от два свята – тих и звучен.