Всичко зависи от начина, по който човек гледа на нещата. Тогава - липсата на слух ощетение ли е или дар? Как би могло да е дар, бихте попитали. Та кой би се радвал да живее в тишина, ако би могъл да избира? Но... помислете за миг. Когато изключвате уредбата, телевизора или се оттегляте за сън, това е вашият доброволен избор за утихване. И дори ви е приятно, че е тихо. За хората без слух това е постоянно. Вероятно сте си задавали и въпроса защо точно на тях (или на вас) се е случило. Няма отговор защо се случват много от нещата, които се случват. Но пък можем да изберем ъгъла, от който да погледнем на случилото се. Затова нека настоящата публикация бъде въпрос за бърза самопроверка - какво е за вас липсата на слух? Ако сте от света на Тишината, как гледате на пребиваването си в нея? Никой не може да я владее, но може да се научи да владее себе си в нея. 

Скъпи читатели на "Ние ви чуваме", акцентът в тази публикация е изборът на комуникационни средства спрямо комуникационната ситуация. С пример от лично преживяване се илюстрира как и в какви случаи, защо е необходимо тези средства да са съобразени със събеседника. В крайна сметка, за добрия диалог и взаимно разбиране е необходимо уважение към собствения избор на изразни средства, както и колко е важно да развиваш онова, с което разполагаш, за да ти служи добре.

Знаете ли, че лошото чуване би могло да бъде и реакция на твърде многото шум днес? Сякаш колкото по-шумен и технически по-обогатен става светът, толкова повече се увеличава и броят на хората, нежелаещи да слушат. Дори понякога декларирането на отказ от чуване и слушане може да зададе "програма за тишина", в резултат на което човек наистина спира да чува, чисто физически. Кое е по-важно за вас - да можете да чувате, или да умеете да слушате?

За да обичаш нещо друго, трябва да имаш в себе си достатъчно любов. А самообичта е здравословното начало, което полага основите на грижата, уважението и отговорността към себе си. Към чистотата на мислите, делата, осъзнаването на енергията, която се отдава и в какво е важно да се вложи. Само когато човек обича себе си, може да разбира и другите, а това е единствения път не само към градивна комуникация, но и към заедност. С още по-голяма сила това е валидно за хората, които пребивават в специфични състояния - необходимостта да се обичат такива, каквито са, защото веднъж приели и обичащи себе си, ще установят, че навсякъде са приети и обичани.

Когато през 1992 г. Организацията на обединените нации обявява 3 декември за Международен ден на хората с увреждания, целта е благородна – да има ден, в който да се отбелязват достигнатите алтруистични цели, свързани с включването, самостоятелен и достоен живот, по-високи доходи и заетост и достъп до информации за хора с най-различни физически дефицити. Ден за изразено уважение към онези цели, ратифицирани от държавите в полза на хората с дефицити, както и към целите, което самите хора са реализирали въпреки дефицитите си. Но дали е признак на уважение към тези хора да бъдат наричани "хора с увреждания"? 

„Повярвай, че можеш и си изминал половината път до успеха.” /Теодор Рузвелт/

Много хубава мисъл. Успехът обаче не е непременно в това да постигнеш нещо повече от останалите или да имаш нещо, което те нямат. Извън по-големите или по-малки цели, чието постигане удовлетворява, успехът е и в това да постигнеш (в себе си) онази златна среда и баланс, при която вярата ти няма да зависи или да се определя от друг, освен от теб. За съжаление мнозина насочват вярата си към обекти извън себе си, а те са твърде променливи, за да може и самата им увереност да остане стабилна. Самоувереността в никакъв случай не означава арогантност или сбор от негативни характеристики на Егото. Самоувереността е престой в онази твърдина от вяра в себе си, която ви дава достатъчно решимост да действате с убеждението, че можете и правите най-доброто за себе си и другите.

Жестовете, закодирани в езика на тялото, както и открито използваните от хората със слухови дефицити, обуславят особена култура на невербалната комуникация, която има своя специфика. Зрителният контакт, израженията на лицето, определени модели на тактилен контакт (докосване при разговор), изразителните движения на ръцете, спокойното устно артикулиране са само част от културата на изразяване, която може да бъде разбирана от различни групи от населението по целия свят. Нашата собствена култура обуславя и начинът, по който си служим с невербалната комуникация.

Поводът за редовете на Дамян Калчев по-долу са хората със слухова загуба и участията им две мероприятия, което пък доведе до изповедта, която ви представяме тук без съкращения или редакторска намеса. Той е председател на Районната организация на глухите - София от 2015 г. Бил е член на Младежката организация на глухите в СГБ (МОСГБ) като завеждащ туризма през 2011 г. Запален планинар, графичен дизайнер, създател на логото на ЦРРДУС, на МОСГБ, на логото на младежкия лагер и генерална асамблея на Европейския младежки съюз на глухите (EUDY), както и логото на рибарски клуб "Тихите куки" към РО-София. Негово дело са и логото на международните спортни игри за глухи Дефлимпикс през 2013 г. у нас и на още много други световни и европейски първенства.

След празничното тържество на 9 ноември 2013 г. по случай 5-годишнината на МОСГБ в зала „Амбасадор” на х-л „Тримонциум-Принцес”- Пловдив, чуждестранните гости от Европейския съюз на глухите студенти (EDSU) споделиха специално за “Ние ви чуваме” своите впечатления от гостуването си в България (от ляво на дясно): Пери Гомез, Тимъти Роуис, Атанас Калинов, Кристина Биъл, София Калинова, Томас МакУини.

Когато създаваш не просто изкуство, а обличаш в индивидуалност, престава да има значение, че не си като всички останали. Че си различен. Коафьорите, които днес ви разкриват себе си в нашия сайт, са със слухова загуба. По свой собствен начин различни, но осъзнати и щастливи от възможността да обличат в индивидуалност. И тримата са възпитаници на Техникума по фризьорство и козметика. Запознайте се с Валентина Терзийска, Мила Попова и Венцислав Веселинов.