В антропологичните среди името на Рут Бенедикт (Ruth Benedict) неизменно се свързва с това на Маргарет Мийд, но малцина знаят, че родената в Ню Йорк на 5 юни 1887 година антроположка е била с увреден от морбили слух.

Ани Джъмп Кенън (Annie Jump Cannon) се ражда на 11 декември 1863 г. в Доувър, щатa Делауеър. Като дете изпитва влечение към математиката, често гледа звездите нощем и техния блясък през 1880 година я отвежда в колежа Уелсли, един от най-добрите училища за жени, където записва физика. Но по време на следването си трудно понася студените зими в щата Масачузетс, които често я хвърлят в обятията на грипни инфекции. Скарлатината също не я пощадява. От година на година слухът ù намалява, докато накрая на Ани Кенън ù е възможно единствено да разчита по устните.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, както сте добре запознати от публикацията ни „Многоезичие и равни права в ЕС: ролята на жестовите езици” и „Отзвук за жестовия език”, на 28 септември по време на международната конференция в Брюксел евродепутатите подписаха Резолюция за жестовия език и професионалният жестов превод.

Има хора, за които си струва да узнаеш. Защото вдъхновяват, увличат, мотивират. Не с гръмки фрази или помпозност обаче, а просто заради страстта към работата, която обичат. Работа, която за тях не е просто наемен труд, който извършват от девет до пет. Те са блестящи частици в галактиката на науката, често скрити от общественото внимание – обикновено истинското величие е облечено в скромност, която го обрича дори на анонимност. В поредицата ни "По тихите стъпки на великите открития" в рубриката Наука ще направим точно обратното - ще извадим на показ имена, които освен науката, са свързани с още нещо. С Тишината. Днес ще ви представим Хенриета Суон Лийвит (Henrietta Swan Leavitt). 

 До 2005 г. образованието на глухите хора във Франция е въз основа на устно обучение, а жестовият език е бил забранен в училищата. Комуникацията с глухи хора е трябвало да бъде устна, чрез значително ограничаване на взаимодействията на глухи хора с чуващи извън семействата им. Такова изключване се възприема като непоносимо морално насилие от хората без слух и е довело до това, че те постепенно губят самочувствието си, както са показали и последните социологически проучвания във Франция. С решаването на този проблем се заема един новатор - Франсоа Гуденьов чрез проект, наречен Web Sourd.

Тереза ​​де Картахена (Teresa de Cartagena), подобно на много от необикновените жени в европейската история, е аномалия за своето време. Не само че тя е добре образована, изключително благочестива, но и глуха – все неща, които сами по себе си я правят изключителна. Тя също е новаторски автор по темата за равенството между половете в средновековна Испания. Уникална в способността си да тълкува католицизма през 15 век с аргументите на феминизма и равните права, Тереза много допринася за промяната на хода на религиозния и академичен дискурс по темата на библейското тълкуване и вярвания.

Изобретателят на телефона Александър Греъм Бел (Alexander Graham Bell) счита за истинското дело на живота си заниманията с проблематиката на хората без слух. Именно въпросите на комуникацията за глухите хора и в частност на майка му, го карат да изследва загадката на човешкия слух и да започне първите експерименти, сред които аудиометрията (регистриране на слухочувствителност в децибели), и “фоноавтографа”. Това  негово изобретение е предвестник едновременно на телефона и грамофона, записва човешкия глас като непрекъсната начупена линия.

За повече от 150 години университетът Галодет (Gallaudet) е дал престижно образование и развитие без бариери за много хора без слух по света, а днес студенти от повече от 25 държави формират в него вълнуваща учебна общност, където намират общ език, интереси и различни стилове на общуване за един по-добър живот, израстване и кариера. Нека надникнем зад интересната история на свтовния лидер в образованието за глухи и тежкочуващи.

Тя е винаги много елегантна. Жена със стил и неподправена, искрена усмивка. Студентите ú я обожават. Излъчва спокойствие, добронамереност и топлота. Доц. д-р Неда Балканска. Преподавател е в СУ „Кл. Охридски“, катедра Специална педагогика и Логопедия, специалност Слухово-речева рехабилитация. Преди да се посвети на преподаването в Софийския университет, работи като слухово-речеви рехабилитатор в ССУ с детска градина за деца с увреден слух „проф. д-р Дечо Денев“- София. Автор е на учебници и учебни тетрадки по развитие на речта и по произношение – за ученици с увреден слух от 1 до 3 клас, съвместно със свои колеги. През 2009 г. излезе  книгата ú „Кохлеарната имплантация в детска възраст”, а през 2015 г. и  „Приобщаване на детето с увреден слух в образователната среда”, в съавторство с Анна Трошева. В момента подготвя нова книга. Преподава, пътува, тича по задачи. И въпреки огромната си заетост, с искрена радост отдели време да отговори на няколко въпроса. За което пък ние сме ú изключително благодарни, тъй като времето е най-прекрасния подарък, който някой може да направи за друг.

Често получавам писма от родители на дечица със слухова загуба, които търсят отговори на множество въпроси с оглед на новата, непозната и плашеща за тях обстоятелствена комуникативна среда. С настоящата публикация бих искала да се обърна не само към онези родители, които ме потърсиха за съвет, координация и въпроси, но и към тези, които тепърва ще се ориентират в комуникацията с нечуващи деца.