Краят на всяка година е време за равносметки – за постигнатото, недовършеното, заплануваното и предстоящото. Разбира се, и за поздравления – за всичко и всички, за да може с благите слова да се посее с надежда пътят напред. Представям ви (с незначителни съкращения) речта на Колин Алън, президент на Световната федерация на глухите, отпечатана в декемврийския брой на вестника, издаван от федерацията. Оригиналният текст на речта можете да видите в сайта на СФГ.

Световната федерация на глухите и Общността на жестовите лингвисти  подписаха съвместна декларация на бизнес среща по време на 12-та Международна конференция по Изследване на теоретични въпроси на жестовия език в Мелбърн, Австралия.

Световната федерация на Глухите (WFD) и Световната асоциация на жестовите преводачи (WASLI) наскоро създадоха Международна система за акредитация на жестовите преводачи. Общо на 20 лица е присъден официалния статут  “Акредитиран преводач на знаков език от Световната асоциация на жестовите преводачи и СФГ”, след като са били оценени от група от шестима експерти. 

Целта на акредитацията е да задава, поддържа и насърчава стандартите в Международния знаков превод, както е подробно описано в „Политика и насоки” на Световната асоциация на жестовите преводачи.

Нечуващите хора, които работят като тълкуватели на жестомимичен език, са в сравнително нова като област професия. Те обикновено се използват като препредаващи тълкуватели за потребители със специални езикови потребности, или като тълкуватели между два различни жестови езика, или между един национален жестов език и международен такъв. Необходимостта от нечуващи тълкуватели се разраства, но осигуряването на обучение и образование, специално предназначени за тях, някак си не са в крак с нарастващото им търсене. През последните години в Европа са създадени само няколко програми за обучение на нечуващи тълкуватели, научните изследвания в областта е оскъдна, а все още не се разполага с подходящи инструменти за оценяване на уменията им.

Езикът на знаците (или жестовият език) е предпочитано средство за комуникация от хора без слух, но за него се знае много малко сред широката общественост. На кого е нужен жестовият език? Какво е той, на какви правила се подчинява? Универсален ли е? На този и още много други въпроси се постарах да отговоря според опита и наблюденията си. Въпросите ми бяха зададени от човек, желаещ да надникне в света на Тишината и да се осведоми как общуват хората без слух, и защо не всички от тях използват езика на знаците. Радващо е, че все повече стават тези, които имат желание да внесат повече яснота в някои свои разбирания по тези въпроси. Интервюто бе проведено по скайп на 29.07.2013 г., и го публикувам без съкращения. Казаното тогава е валидно и днес.

Зaнимaниятa c ĸoлби и peтopти нe ca  cpeд нaй-чecтo cpeщaнитe дeтcĸи мeчти, нo ĸoгaтo xимиятa ти e cтpacт, мoжe дa тe oтвeдe дopи дo Hoбeлoвa нaгpaдa. Toчнo тoвa ce cлyчвa нa eдин aнгличaнин c тpyднo пpoизнocимoтo имe Джoн Уopĸъп Kopнфъpт (ѕіr Јоhn Wаrсuр Соrnfоrth Jr.)

В България не съществува класификация на хората със слухови дефицити, според която може да се определи необходимостта от владеенето на жестов език и кои точно са неговите носители и ползватели. Условно е прието, че носителите са хората с вродена глухота (глухи), а ползватели са хората с придобита глухота (тежко чуващи, оглушали, хора с различни слухови затруднения). Ползватели на жестовия език са също близките на хората с двата вида глухота, жестовите преводачи и всеки, който използва жестовия език по някаква причина. Нека видим какви са видовете глухота и жестови понятия в комуникацията. 

Много красиво разказана романтична история! Вижте сами късометражното филмче "Kismet Diner" (2013). То е по идея на италианския сладоледен бранд „Корнето” и част от поредица от 4 късометражки, озаглавени Cornetto Cupidity Love Stories. Всички части от поредицата са вдъхновени от вижданията на млади хора за любовта. В тази 9-минутна история героинята е сервитьорка в заведението, която обича да пее... и заради любовта ще го стори и с жестов език.

След последното писмо от задочната кореспонденция с програмния директор на БНТ Севда Шишманова, с която екипът ни бе в диалог по въпросите за субтитрирането, последва леко обезпокоително затишие. Читателите на сайта са в течение на насоките, в които се развиваше диалогът. В началото на тази година предаването за хора с увреден слух бе с временно прекратено излъчване. То обаче – както видяхме – се е оказало необходимият времеви отрязък, в който да се случат желаните реформи  – появата на субтитри в Специализираното предаване за хора с увреден слух, вместо жестомимичен превод в ефир, както бе до момента.

Скъпи приятели, днес на личата ми поща пристигна дългоочакваният отговор от г-жа Севда Шишманова, програмен директор на БНТ, по въпросите за субтитрирането.  В ответ на запитването ни относно проблемите и предложенията по тези въпроси,  чрез обратната връзка поставяме началото на една ползотворна и – надявам се – удовлетворяваща за всички комуникация. Г-жа Шишманова повдигна завесата и на проблеми от технически характер, с които не бяхме запознати. Публикувам отговора ú без съкращения.