Скъпи читатели на "Ние ви чуваме", няма да е преувеличено ако кажем, че хората със слухови дефицити са тотално игнорирани при предоставянето на медийни продукти - новини и предавания. В отговор на изпратеното от мен запитване до СЕМ по темата за субтитрирането получих отговор, за който ви информирах в публикацията ни "Не задължаваме, а насърчаваме".

Скъпи приятели, във връзка с цифровизацията и възможността за въвеждане на механично субтитриране на новини и предавания в помощ на хората със слухова загуба, изпратих няколко въпроса  до Съвета за Електронни Медии в началото на т.г. :

Сигурно сте виждали в редица чуждоезични филми как в съдебната зала на пейка под съдийското място седи изправена като пианистка жена и с прибрани ръце пише усилено на малко черно устройство пред себе си, прилично на машинописното. Да, жената е оператор на стенограф, който транскрибира съдебните процеси. С това устройство субтитрирането в реално време е напълно възможно.

Жестовият език като комуникационно средство е предпочитан за общуване предимно от хора с тотална слухова загуба, определящи себе си като "Глухи". Обратната връзка със света на звуците за тях е приемливо да става с езика, който разбират, тъй като за мнозина от тях писмената реч е трудна за четене. Това обстоятелство наложи тълкуването (превеждането) на медийни продукти посредством жестови посредници на малкия екран. От една страна, този акт е уважение към хората, за които жестовият език е единственият начин за достъп до информация. От друга страна обаче за тези, които не го познават и нямат нужда от него, появата му на телевизионния екран е натрапване, което приемат като нарушение на правата им. От трета страна, по чисто технически причини жестовото тълкуване в тв предавания е ситуирано на малък екран, което възпрепятства разчитането на устните на жестовия посредник от по-голямо разстояние от екрана. Това повдига един важен въпрос: има ли място жестовият език в тв предавания и къде точно е то?

Представете си стадион, пълен с хора. Сцена, кабели, прожектори. Огромен екран, чрез който малките детайли да бъдат достатъчно големи и видими от всички. Музикални вибрации наелектризират въздуха. По сцената дивее Мерилин Менсън. Или Метод Мен. Лее се рап, движенията са бързи, насечени. Думите са като скоропоговорка – такъв е речитативния ритъм. Сега си представете, че отпред, съвсем близо до подиума, е застанало едно въодушевено момиче, което изглежда като заклета фенка, ощастливена да бъде толкова близо до любимците си – рапира и с ентусиазъм повтаря движенията на пеещите звезди. Нищо не е такова, каквото изглежда, разбира се. Това е Холи Маниати (Holly Maniatty). Тя е… жестов преводач.

Музиката и липсата на слух са на пръв поглед взаимно изключващи се. Но не и за Евелин Глени (Evelyn Glennie). 

Скъпи приятели, тази индианска легенда е добър пример как се чува по другия начин. А не е ли той много по-важен, отколкото обичайният? :)

“Ние, индианците, познаваме тишината, не се страхуваме от нея. Всъщност, за нас тя е по-могъща, отколкото думите. Нашите старейшини бяха обучени в пътищата на мълчанието и те ни предадоха това знание. Наблюдавай, слушай и след това действай – на това ни учеха те. Това е начина да живеем будни", по думите на сиукския вожд Седящият Бик (Татанка Йотанка).

До световните модни подиуми се опитват да стигнат мнозина, но единици са тези, които получават званието „топ модел”. Особено хора без слух. За всички, които харесват тв предавания за мода, вероятно не е убягнал и реалити форматът „Следващият топ модел на Америка” (America’s Next Top Model). На 4 декември 2015 г. победителят в състезанието е  Найл Ди Марко (Nyle DiMarco).

През 2005 г. един американец предлага идеята за изграждането на град само за Глухи хора на територията на Съединените американски щати, в пустинната Южна Дакота. 33-годишният тогава Марвин Милър изразява мечтата си да живее и работи в общност от Глухи и тежко чуващи хора, владеещи езика на знаците, където да се почувства интегриран. Той, съпругата му, четирите им деца, както и родителите на жена му, сестра му и чичо му, са потомствено Глухи.

Държавен орган за защита на човешките права във Франция в края на миналата година е предприел преразглеждане на жалбата от пасажери с увреден слух в авиокомпания „Air Méditerranée”. Група от 22-ма почиващи със слухови затруднения е била възпрепятствана да се качи на борда на полета от „съображения за сигурност”. 18 от пътниците са били глухи, трима с различна степен на слухозагуба и един без проблеми на слуха. Те са пътували от Марсилия за Бодрум /Турция/, когато им е било казано, че няма да бъдат допуснати да се качат на борда на самолета.