Понеделник, 08 Юни 2020 07:07

Проф. Антон Андонов: Танцът е преди всичко емоция

Публикувана от
Оценете
(4 гласа)

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, гостът ни днес е преподавател по традиционен български танцов фолклор не само у нас, но и в чужбина. Бивш балетист-солист от Фолклорен ансамбъл „Тракия” (1995), той е автор на сценични танцови произведения в редица професионални и самодейни фолклорни ансамбли. Възпитаник на НУТИ – София и АМТИИ – Пловдив, от 2011 г. е ръководител на катедра „Хореография”, а от две години преподава хореографска композиция в Белград (Сърбия). Автор е на научни трудове по български сценичен и традиционен танцов фолклор, както и е бил жури на редица български и международни конкурси и фестивали. Разговаряме с проф. д-р Антон Андонов за магията на танца, връзката между ритъма и усещането за ритъм при хората в тишина.

Проф. Андонов, радваме се, че сте гост на специализирания сайт „Ние ви чуваме”! Къде според вас са допирателните между хората със слухова загуба и народната музика и танци?

Здравейте! За хората, които не чуват и имат малък или никакъв опит, народната музика и танци биха били предизвикателство. Но мисля, че донякъде работата с тях изисква по-отчетлив ритъм от страна на ударните инструменти, които да ги водят в определения размер на танца. Тъй като има хора с различен процент на засегнат слух, тази една част от тях с по-малък процент засегнатост могат да водят останалите в хороводната верига.

Имате предвид, че им е нужна по-силна вибрация, за да усещат ритъма? Биха ли могли да го улавят и само от движенията на професионални танцьори или хореографи?

Да. Иначе хората, които нямат слух, съответно според мен имат много развито чувство на усещане на движенията в танца, и ако бъдат поставени между някой с малък процент засегнатост на слуха, могат да се водят по него. Също ако някой опитен танцьор или хореограф танцува пред тях, могат да се водят по стъпките му. Освен това хората със слухова загуба, забелязал съм, имат много силно чувство да запомнят нещо, което видят. И съответно, ако пред тях някой показва танца, без значение дали е с малък процент слух или чуващ, могат чудесно да се справят.

Мнозина от тях не са толкова уверени. В същото време обичат да танцуват, но го правят у дома, с видео уроци, на самоучителски принцип.

Поздравления за тези, които имат интерес и го правят у дома! Аз с удоволствие бих преподавал и на хора със слухова загуба, тъй като за мен е от значение желанието и любовта към танца.

Получаваме запитвания и писма от читатели с въпроси къде могат да танцуват, но имат опасения, че в смесена група с чуващи хора ще притеснят някого или ще им се налага да се съревновават. И че няма да са синхронни с музиката, понеже не я чуват.

Предполагам, че се притесняват. Възможно е. Но трябва да се направят курсове конкретно и наистина за тях. За да се чувстват по-спокойни, защото танцът е преди всичко емоция. Ако си притеснен, ти няма да изпиташ това.

Абсолютно! Интересът към българския фолкор и танците в последно време се възражда. Преди коронавирусната ситуация в доста градове у нас се предлагаха дори уроци по фолклорни танци за чужденци. Но няма такива за хора със слухова загуба.

Да, няма предлагане и не си обяснявам защо. Може би има хореографи, които смятат, че ще са трудни танцовите занимания с нечуващи хора, или не са опитвали. Трябва да има. Аз съм за това да се работи с тях. Бих се радвал да работя и с деца със слухова загуба. Още повече, че децата имат по-развит усет за запомняне. Много е важно и танците, които ще се разучават с нечуващите, да бъдат много добре преценени в началото. Да нямат бърза смяна на движения и фигури, които съответно могат да ги затруднят. Съгласен съм, че трябва да се направи такова нещо за тези хора. Те с нищо не се отличават от останалите. Имат много качества и потенциал, който може да се развие във времето.

У нас има много младежи със слухова загуба, които са с богат опит във фолклорните танци и участия във фестивали на художествената самодейност за хора без слух. Вярваме, че за всеки желаещ да се потопи в магията на танца, слуховата загуба не е пречка. Радваме се да научим, че сте уверен в същото, проф. Андонов!  

Много се радвам, че българския танц е в сърцата им. Това е много важно за хората, който обичат да танцуват. Изключително ще съм щастлив, ако съм успял да ви докосна до тази магия – танца!

Христина Чопарова

Снимки: личен архив на Антон Андонов

Прочетена 1789 пъти