Понеделник, 05 Октомври 2020 09:05

Доц. д-р Неда Балканска: Преди да се опитваме да променяме децата, нека да се опитаме да трансформираме себе си

Публикувана от
Оценете
(3 гласа)

Тя е специалист в областта на специалната педагогика и логопедията. Високо ценен от колегите и студентите си преподавател, за когото образованието не е просто лист хартия, а комплекс от знания и компетенции. Срещаме се за втори път с доц. д-р  Неда Балканска от катедра Специална педагогика и Логопедия на СУ „Св. Климент Охридски”. Разговаряме за новата ѝ книга „Методът Монтесори и приобщаващата образователна среда”, за жестовия език и за ползите от неговото легализиране.

Здравейте, доц. Балканска! Радваме се, че отново сте гост на „Ние ви чуваме”!

Здравейте! Винаги се чувствам изключително уютно и приятно във Вашата компания!

Взаимно е! При първата ни среща с Вас преди 4 години обсъдихме проблематични аспекти в българската образователна система. Какво се промени оттогава и в каква насока?

Промениха се наистина много неща - образователната система, в голяма степен, се канализира в условията на действащия Закон за предучилищно и училищно образование. Но същевременно с това останаха и важни проблеми, които чакат своето решение. Колегите в практиката се оплакват от нарастването на документацията, която трябва да попълват и ценното време, посветено на тази цел, далеч от реалната работа с децата. Все още часовете за ресурсно подпомагане не са достатъчни, за да получат децата необходимата им професионална подкрепа. По места липсват специалисти от екипа за допълнителна подкрепа, а ръководството на учебните заведения не е мотивирано да осигури такива от Ресурсните центрове, защото това ще натовари сериозно бюджета на учебното заведение.

Образователната среда се промени драстично в последните години и се налага също учителите да променят начина си на преподаване, да разчупят традиционните модели, за да осигурят достъп до учебното съдържание за всяко дете. Масовите педагози са поставени в трудна ситуация - не е лесно да промениш начина си на мислене, стила си на работа, когато години наред убедено си прилагал определени методи, които си смятал за успешни и в голямата си част те са били такива. Напълно разбираема е вътрешната съпротива на някои от тях и отказът им да се адаптират в новите условия с прилагането на различни подходи.

Пред социалната интеграция стоят все още много нерешени задачи. Последното, смея да твърдя, е валидно и за повечето страни в света. Но нека бъдем оптимисти и най-вече, нека да не бъдем пасивни и да се опитваме да спомогнем за преодоляването на тези проблеми.

В последните години се набляга значително на ученето чрез игра. Как това е застъпено в метода Монтесори, обект на новата Ви книга?

Играта е водеща дейност за децата през първите години от живота им. Чрез нея те опознават света около себе си, отношенията и социалните роли в общността, в която живеят, развиват мисленето, речта си, двигателните умения. В начална училищна възраст играта отстъпва своето място на учебната дейност, но запазва своето значение и се прилага основно под формата на дидактични игри, насочени към овладяване на определени способности, свързани с учебното съдържание.

В Монтесори метода играта също има ключова роля - игровите ситуации са включени още през първите месеци след раждането на детето. Мария Монтесори залага на игровите подходи във връзка със запознаването с обектите от средата, стимулирането на сетивата, обогатяването на речниковия запас и т.н. В този ранен период тя залага на т. нар. евристични (откривателски) игри, в които активно приложение намират реални обекти от средата на детето. Но след 3-годишна възраст Монтесори акцентира върху развиващите дейности със създадените от нея Сензорни материали, както и упражнения за овладяване на умения за практически живот и др., които увличат малките деца за дълъг период от време и развиват високи равнища на концентрация на вниманието им, плюс ключови умения - цел на конкретната дейност.

Според Монтесори високите равнища на концентрация и удовлетворение от успешно изпълнената дейност омиротворяват детето, заличават всички изблици на агресия и тревожност, ако са налице такива. В нейния метод времето на детето е организирано и насочено към развитие, защото детството изобилства от сензитивни периоди, които трябва да се оползотворят в определен срок. За тези периоди е в сила Попиващият ум - Монтесори оприличава мозъка на детето с гъба -  както гъбата попива разлятата течност, така и умът на детето попива тези стимули, които влизат в обсега на сензитивния период. Ако този период не се изпълни със съдържание, механизмите за формиране на определени способности губят своята активност и тези процеси впоследствие се осъществяват по-трудно, в много случаи без възможности да се достигнат  максималните резултати. С други думи, играта в Монтесори метода има  по-различни измерения. Всичко това е описано детайлно в книгата.

Разкажете ни повече за този труд. Колко време Ви отне създаването на книгата, какво провокира написването ѝ, на какво е базирана и кои са нейните адресати?

За тази книга се подготвях години наред, а я написах, може да се каже, на един дъх. Преди повече от 10 години мой колега, който беше един от авторите на нова бакалавърска програма в нашата катедра, дойде при мен и каза: „Мисля да включа за студентите дисциплина за Монтесори. И ти ще я водиш!”. Бях много изненадана. Разбира се, знаех за метода, та кой не е чувал за него!? Но никога не се бях занимавала с него в дълбочина. Настоятелно му предлагах идеи за други дисциплини, но той изобщо не ме чуваше. В крайна сметка се съгласих, защото винаги ми е било интересно да разбера повече за този метод. И навлизайки в неговите дебри се оказа, че моята практическа работа, идеите, които споделям като специалист, са много близки до тези на Мария Монтесори.

Аз също винаги много  съм залагала на сензорното развитие в практиката си, на практическите умения. Имам разработени методики за езикова терапия, които са на базата на символното кодиране. Една от тях съм споделила и в книгата си. Подобно на Мария Монтесори, в работата си винаги съм се ръководила от децата, те са ми подсказвали кое работи и кое не. На това се опитвам да уча и моите студенти - да наблюдават децата и да бъдат гъвкави - винаги готови да променят метода на работа, ако това е необходимо. Дори и в отглеждането на детето си съм застъпвала много от нейните схващания.  Оказа се „любов“ преди пръв поглед.

Безкрайно съм благодарна на проф. Емил Маринов за вратата, която отвори пред мен. Идеята за книга, посветена на Монтесори метода, се породи преди няколко години, но някак не ме привличаше да е просто описание на неговата същност. Промените в образованието, обликът на съвременната образователна среда ме подтикнаха да търся подходи, подходящи за работа групи с разнороден състав - по начин на обработка на информацията, различен образователен опит, наличие на дефицити в развитието и т.н. И изведнъж ми просветна, че Монтесори методът залага на различията – децата се групират по вертикален признак (на различна възраст), и се извличат позитивите от този факт: знаещите помагат на неопитните и така формират чувство за съпричастност и отговорност.

По този начин се роди идеята да обвържа метода Монтесори с приобщаващите условия като алтернатива - самостоятелна или в комбинация с други подобни методи (описани в книгата), която може да предложи конструктивни решения на специалистите в работата им с разнородни групи деца. Разбира се, не устоях на изкушението да изложа цялата концепция на Монтесори метода – от раждането до училищна възраст. В този смисъл, книгата е насочена към широка аудитория - общообразователни, специални и ресурсни учители, логопеди, слухово-речеви рехабилитатори, психолози, студенти, родители и всички, които са любопитни относно процесите на съзряване, развитие, формиране на уравновесена и зряла личност. В този процес родителите представляват много важен фактор и на тях е отделено специално внимание. За мен взаимодействието с родителите винаги е било ключов момент от работата ми.

Какви са предимствата на метода Монтесори за децата със слухова загуба и за техните родители?

Основните постулати на Мария Монтесори, свързани с развитието, се отнасят с още по-голяма сила и за децата със слухови затруднения - осигуряване на адекватни стимули с оглед на сензитивните периоди на развитие, сензорна стимулация, в т.ч. и слухова. Във връзка с езиковото развитие, ограмотяването и математическите представи също могат да се извлекат полезни развиващи дейности. Креативният професионален ум е в състояние да ги адаптира, модифицира и предложи на децата по най-подходящия за тях начин.

Приобщаващата образователна среда реалност ли е или пожелателна за случване?

Вярвам, че може да стане реалност. Но само с пожелания няма да я постигнем. Налага се доста да се потрудим и преди да се опитваме да променяме децата, нека да се опитаме да трансформираме себе си.

Чудесно казано! Нека поговорим за жестовия език. Вие сте член на екипа за създаване на Закон за българския жестов език. Каква бе Вашата роля в този екип?

Участвах в писането на законопроекта. Беше ново и вълнуващо преживяване, изключително отговорно, изпълнено с много емоции, защото всички участвахме и със сърцата си в него. Имаше много разпалени дискусии, 6-7 часови срещи в Министерството на образованието и науката, които продължаваха още часове на чаша кафе. Накрая не чувах и не виждах от умора. Надявам се, в крайна сметка, да имаме един работещ Закон за българския жестов език, за неговите носители и ползватели.

Като специалист в областта на специалната педагогика и логопедията, според Вас какви ще са образователните ползи от легализирането на българския жестов език?

С легализирането на българския жестов език глухите хора в България ще получат официално признато средство за общуване и обучение. Освен това в световната практика жестовият език успешно се използва и в общообразователната среда, в обучението и подпомага обогатяването на речниковия запас, формирането на абстрактни понятия дори и при чуващи деца. Резулататите от подобни изследвания свидетелстват, че когато жестовият език се съчетае с традиционните средства на преподаване, учениците демонстрират по-високо равнище на разбиране и  усвояване на учебното съдържание. Това е свързано с теорията за множествената интелигентност и различните стилове на учене, произтичащи от нея. Така детето със слухова загуба може да анализира информацията в час като чуващия си съученик, чийто стил на учене е визуален. За двамата жестовият език представлява допълнително средство, което ще осигурява по-качествен достъп до учебното съдържание.

Благодарим за хубавия разговор и желаем на новата книга много читатели и реализирани добри практики!

Разговорът води Христина Чопарова

Снимки: личен архив на доц. Балканска

Прочетена 924 пъти