Неделя, 20 Декември 2020 16:51

Диляна Ванкова: Субтитрите са посредник на култура

Публикувана от

Тя е психолог по образование и творец по призвание, а киното за нея е повече от страст. Създава постери, виртуални списания за кино и... субтитри специално за нечуваща аудитория. Какъв е основния мотив за създаването им, за културната и приобщаваща роля на субтитрите, разговаряме с Диляна Ванкова.

Здравей, Диляна! Радваме се, че си гост на „Ние ви чуваме”! Какво още могат да научат за теб нашите читатели?

Здравейте! Често се представям онлайн и като „Злият Гном“, защото харесвам приказната пакостливост, дребните жестове и пренасочването на смисъла на „извършването на зло“ в също толкова преднамерен акт на нещо невинно и весело, което по-скоро цели да разсмее някого, вместо да му навреди. Занимавам се с „гномщини“ - ще рече, че постоянно придобивам допълнителни умения, които са ми нужни, за да осъществявам многото си идеи, но не използвам тези си умения за поръчков труд и печалбарски проекти, за да не унищожавам позитивните си нагласи. Когато се нуждая от пари, работя обикновени, нетворчески работи, като например последния път бях продавачка в павилион. В момента съм безработна и имам късмета мъжът ми да се лишава от какво ли не, за да ме издържа, докато аз насред тази ужасяваща криза си играя на списания, репортажчета, постерчета, клипчета, преводи на филми и даже изработка на мебели вкъщи от стари такива. Чувствам се едновременно гузна и щастлива. (смее се).

Срещна ни интереса към киното, а субтитрите са част от създаването на един филм. Откъде дойде желанието да се занимаваш с тях?

Мотивацията ми е свързана не толкова с процеса на изработка на субтитри, колкото с представата ми, че ще направя един филм, който харесвам, достъпен за повече аудитория. Има толкова много филми, които заслужават да бъдат гледани, а си остават непознати на българската публика само заради липсата на два-три дни труд, което е глупаво. В крайна сметка, от няколко дни доброволен труд после поколения хора могат да се възползват, и според моята житейска философия това си е същинската полза. Затова макар и рядко да се занимавам със субтитри, го намирам за смислено и влагам много търпение, старание и позитивни чувства.

Прекрасно! А какво е специфичното в превода за нечуваща аудитория?

Най-специфичното за мен може би е това, че хем като чуващ човек трябва да умееш да се абстрахираш от  способността да чуваш, хем и без тази способност не можеш да опишеш звуците и гласовете възможно най-точно. И това, че трябва да описваш тези звуци максимално простичко и кратичко, макар че лично на мен вътрешно все ми се иска да можех да дам повече специфика и словесен „живот“ на звуците, но тогава вместо субтитри, ще стане книга по филм. (смее се)

Ти си автор на субтитрите на  документалната лента „Не се гъбаркай с котките” (с подзаглавие „Залавянето на един интернет убиец”). Надписите не само че са преведени от английски от теб, но и дават възможност на нечуваща публика да „улови” цялата звукова атмосфера. Разкажи ни повече за филма и работата ти по субтитрирането му.

Това е един, меко казано, зловещ криминален случай, който се разви някъде през 2012 г., и който имах „късмета“ да проследя още тогава, защото бях сред хората, които видяха видеата, качени от убиеца онлайн. Като всички други хора, гледали това, бях потресена, озадачена и разгневена. Също така бях и особено изненадана, че този случай не се оказа лесен за приключване. Първоначално си мислех, че това е само някакво хлапе с много сбъркани представи за път към известността, което ще си получи урока и ще си понесе последствията. Виждала съм не един и два такива случаи. Но този се оказа по-мащабен, от интернационално значение и доста поучителен, както за обществото, така и за служителите на реда. Още тогава знаех, че един ден ще има такъв филм и въпреки, че съм по-запозната със случая, отколкото филмът показа, все пак ми хареса как са го направили.

В този филм онлайн общност от неспецалисти разследва и проследява всяка стъпка на киберпрестъпника. Темата е актуална, а субтитрите подпомагат осмислянето ѝ от нечуващата аудитория.

Считам, че е интересен и в голяма степен обучителен, защото става дума за съвременни събития и ситуации, които засягат всички ни, в качеството ни на настояща част от виртуалния живот. Често хората го подценяват и го намират за нереален, но това съвсем не е вярно. Зад всяко устройство за комуникация стоят живи хора и поведението им се ръководи от собствените им интереси и избори. Това, че даден човек е анонимен, никак не го прави нереален. Комуникацията е реална, чувствата на хората са реални и престъпниците са си съвсем практически престъпници. Важно е да си го припомняме често. Филмът е достъпен по торент тракерите, ще бъде скоро и в българските такива. Там ще има указания откъде да се изтеглят и субтитрите на български.

Има ли други филми, които са субтитрирани от теб?

Има, но те са от преди доста години и им липсва „чуващият“ превод, така че смятам да ги редактирам и да ги предоставя и за нечуваща аудитория. „Чуващите“ преводи са ми пресен „ъпгрейд“ на това занимание. Имам иначе предвид и още няколко сравнително нови и интересни филми за превеждане, но тъй като се занимавам и с други гномщини, гледам да редувам заниманията, за да не ми доскучават. (смее се)

Психолог си по образование. Какъв е опитът ти с хора със слухова загуба и комуникацията с тях?

Честно казано, доста оскъден. Освен че образованието ми не отговаря на призванието ми, съм и малко особен случай на социално-асоциален характер. Хем съм общителен човек, хем рядко имам нагласа за общуване. Някак си вярвам, че е по-полезно да направя нещо за хората, като например превод на филм, отколкото просто „да се размотаваме” заедно, както е изразът. В крайна сметка, човек да може да си изгледа спокойно един интересен филм и да го разбере, според мен е много по-ценно и приятно от това да си ровим в главите взаимно и да се чудим как се разбираме едни с други. Това важи за всички, не само за хората с проблемен слух. Така че за мен е достатъчно да изразя отношението си към хората с такива дребни жестове, като превод на филм, който да можем да обсъждаме всички заедно. Намирам това за сплотяващо и даващо основа за повече комуникация в обществото. Нещо, което можем да правим заедно и паралелно с това да повишим културата ни, без да има нужда да мислим по какви показатели сме различни.

Спомена израза „с проблемен слух”. Това е рядко срещано, издава уважение и съобразяване. Откъде идва този деликатен изказ по отношение на хората със слухова загуба?

Според мен етичните норми относно групите хора с различна слухова загуба са нещо, което не фигурира в някакъв правилник и смятам, че една голяма част от лошото отношение към тях и начинът, по който ги наричат, би могла да се избегне, ако се поставят конкретни етични норми на поведение, защото хората без никакви лоши намерения ги прекрачват. Например тези, които чуваме, в едната си част знаем, че „глухи” и „слепи” са изрази, които се употребяват дори и в официални наименования, докато друга част от нас, визирам и себе си, са научени, че думата „глух” е грубо да се употребява.

Вашият сайт чудесно обяснява, че има различни видове загуба на слуха, ние чуващите обаче няма как да знаем какъв е конкретния случай на един човек, освен ако не сме го попитали, което също са ме учили, че е грубо. Затова аз например казвам „човек с проблемен слух”, като се надявам, че и към трите групи хора (глухи, тежкочуващи и оглушали, бел. ред.) това е коректно. И заради това ми възпитание, макар и да знам, че официално думата „глух” си се ползва, все пак ми е некомфортно да я употребявам за хората със слухова загуба, защото ми внушава лош контекст. Смятам, че би било хубаво да има някакъв етичен кодекс, който би внесъл някаква конкретика как да се наричат коректно хората с проблемен слух. Това има и възпитателна роля, особено защото децата са жестоки понякога, когато не знаят и не им е обяснено как да се държат и да говорят.

Нека те върна отново на субтитрите. Да разбираме ли, че за теб са посредник на културата и са начин за взаимно опознаване?

Знаете, културата в скромната ни страна е доста окастрена и всички имаме нужда от повече, без значение с какъв статут сме. Вярвам, че правейки нещо за нечуващите хора, с времето ще ми помогне да ги опозная по-добре. Това си е двустранен процес, който подлежи на развитие. Ще мога да получа обратна връзка от първа ръка, да откривам различни подходи спрямо различните случаи на загуба на слух при хората, да търся по-универсални изрази при субтитрирането, по-разнообразни решения. Всичко, с което се занимавам, за мен представлява много повече от извършването на действието. Винаги е процес в развитие и винаги има какво и как още да се надгражда. Затова си позволих да се допитам до вас относно коректното взаимодействие между мен и хората с проблемен слух, посредством субтитри. И ако някой ден имаме перфектна комуникация между чуващи и нечуващи, значи подходите ще са сработили!

Благодарим ти, Диляна, за много обогатяващия диалог!

За мен беше удоволствие да бъда в компанията на прекрасния ви сайт и нямам търпение да гледаме и обсъждаме филми заедно с потребителите! (усмихва се)

А документалния филм „Не се гъбаркай с котките” с български субтитри и превод от английски на прекрасната Диляна може да гледате ТУК.

Разговорът води Христина Чопарова

Снимки: личен архив на Диляна Ванкова

Оценете
(2 гласа)
Прочетена 317 пъти