Субтитрите, необходимостта от тях и субтитрирането в реално време неведнъж през годините са били обект на поредица статии в рубриките ни „Технологии“ и „Медиите и хората без слух“. Поводът да се свържем с г-жа Василева още през м. Февруари т.г. бе желанието ни да се информираме относно съществуващите към момента технологии за субтитриране, ориентирани не само към медии, но и в сферата на образованието чрез транслиране на реч в текст, което би позволило на нечуващите студенти в България равен и безпрепятствен достъп до информацията както по време на лекции, така и при дистанционно обучение онлайн.
Г-жо Василева, радваме се да ви посрещнем като наш гост! "Профюз Диджитал" е разработчик на технологията за субтитриране, което е много навременно решение в отговор на спешната необходимост от субтитри в реално време. Смятате ли, че тя би могла бъде в полза на хората със слухова загуба за образователни и културни цели?
Благодаря ви за проявения интерес към нашите технологични решения за субтитриране и за желанието да създадете по-благоприятна среда за образование и културен живот за хората със слухова загуба.
Това блестящо се допълва с нашата мисия да подпомагаме не само медиите, но и културните и образователни институции, в процесите на все по-пълноценното интегриране на хора в неравностойно положение в културния живот на България, Европа и света.
Ние разполагаме с разнообразни технологични решения за субтитриране в реално време не само за медии, но и за събития на живо, за онлайн събития и за учебни процеси. Участвали сме в подобни проекти в различни страни и у нас.
Какви технологични решения предлагате и каква е тяхната ефективност?
Решенията варират от абсолютно автономни до такива с участието на изкуствен интелект плюс оператор. Операторът се грижи за редактирането в реално време на автоматично генерираните субтитри с цел по-добро качество и прецизност на текста и/или за използването на предварително подготвен текст.
Успеваемостта на изкуствения интелект е различна при различните езици и тематичен контекст. Намесата на човешкия оператор би дала малко забавяне, като допустимия стандарт е между 7 и 10 секунди, а в някои случаи е приемливо и забавяне до 15 секунди. Това забавяне може да се компенсира, когато самото излъчване за публика се забавя – така операторът има няколко секунди луфт, за да се намеси.
Автономните субтитри се възпроизвеждат директно, без намеса, но така се получават повече грешки. Те също са с известно забавяне - не са синхронизирани с казаното, а вървят малко след него. При този вид надписи има грешки в пунктуацията, не се разбира кога точно започва и завършва едно изречение. Това - заедно с лекото забавяне - при по-динамични диалози и дискусии внася объркване кой и какво точно казва.
За подобряване на технологията е необходимо първо да се трупат данни от корекции на оператори, т.е. трябва да има повече обучени и работещи оператори, и второ, да има достъп да големи масиви от данни в различни тематични направления.
Кое от тези технологични решения за субтитриране би било по-уместно и приложимо - автономните или с изкуствен интелект?
На базата на опита ни в международна среда и използваните практики, включително и в държави, за чийто език има доста по-обучен изкуствен интелект, ние препоръчваме вариант на субтитриране с оператор, който се грижи за коригирането на текста и пунктуацията, като предоставяме и обучения на оператори. Правили сме такива и в България.
Има ли интерес към обучението за субтитриращи оператори у нас?
Правили сме обучения на студенти от Нов български университет и имаме готовност да обучаваме нови желаещи за работа с нашия софтуер SubtitleNEXT.
Необходими са около три месеца, за да може обучаващия се да се ориентира в този софтуер и много практика и самоусъвършенстване, за постигане на максимален резултат.
Вярваме, че тази технология би могла да намери отлично приложение както в образователна среда, така и извън нея. Как се процедира при културни събития, на които софтуерът за субтитриране може да подпомага нечуващи в достъпността на информацията?
Повечето зали за организиране на събития са оборудвани с мултимедия. Ние проследяваме дали наличният технически вход/изход за микрофон, компютър, екран и са съвместими със софтуера ни. Субтитрите могат да вървят на екран, на който се прожектира събитието, или на отделен екран. Зависи от оборудването в залата и предпочитанията на организатора.
На 5 декември, в рамките на 50-тия Софийски международен панаир на книгата, стартира за 11-ти път и Софийски международен литературен фестивал. На този най-голям и престижен форум често гостуват знакови имена от българската и световната литература. Новаторско и много радващо е, че за пръв път на фестивала през тази година нечуващата аудитория ще има възможност да „чуе“ чрез вашия софтуер редица автори.
Всъщност идеята е Ваша. След нашата среща през м. Февруари се радваме, че вече можем да приложим идеята ви в такова значимо събитие, като част от нашата корпоративна социална отговорност и ангажираност към хората с различна слухова загуба в България.
Много се радваме, че от „Ние ви чуваме“ се свързахте с нас по този повод, и за нас е удоволствие също, че от екипа на Софийския международен литературен фестивал откликнаха положително на идеята чрез нашия софтуер да се осигури достъпност за лицата, които не чуват.
Така за първи път програмата на фестивала ще бъде субтитрирана в реално време от изкуствен интелект. Надяваме се, че в бъдеще тази достъпност ще стане част от фестивалната традиция. Благодарим на Вас, Христина, на преводача от италиански език Дария Карапеткова и на Асоциация българска книга, че имаме възможност да си партнираме в една толкова смислена кауза!
Ние благодарим за доверието, за топлите думи и за този чудесен диалог! Пожелаваме успешно представяне на технологията, нека е достъпност и заедност! А кои три събития ще бъдат субтитрирани, вижте ТУК.
Разговорът води Христина Чопарова
Снимки: Иванка Бойнска-Василева, Асоциация Българска книга
Сдружение НЦАК „Ние ви чуваме“ е носител на правото да публикува тази статия и материали към нея