„Родена съм през 1969 г. в гр. Кърджали – казва тя. – Скоро родителите ми забелязват нередности в слуха ми. Загубата е около 90 процента и е вследствие на приложение на стрептомицин. Диагнозата е потвърдена в Париж и Москва, след направени допълнителни прегледи и изследвания. В момента имам слухов апарат. Посещавах Центъра за рехабилитация на слуха и говора в Пловдив. Майка ми напусна работа, за да ми помага. По-късно родителите ми се връщат в Кърджали, за да уча в масово училище, където майка ми е учителка.”
Ваня учи една година в техникум по облекло и текстил. После животът ù предлага невероятен коледен подарък. На 21 декември 1988 година деветнайсетгодишната млада художничка получава по пощата писмо от Станка Димитрова, заслужил деятел на културата, чието име понастоящем носи градската художествена галерия в Кърджали. Трогателното писмо е покана за Ваня да се приюти под крилете на изобразителното изкуството, за да се посвети в неговите тайни и да овладее още умения.
„Мило дете - се казва в писмото, – пиша с молив, защото засега ние ще работим само с молив. Графитът е най-модерното средство в света, а и основното за започващи и знаещи да рисуват. По рисунката се вижда дали един художник има художествена култура. Много мислих, когато ми казаха за тебе, как да постъпя и как най-бързо да те науча да рисуваш. После вече ще можеш да избереш средство, а може и всичко да правиш в сферата на приложното и изящното изкуство. Важното е да можеш да рисуваш с култура. Видях рисунките ти, и те ми дават надежда, че можеш да станеш художник, но най-важното е да не ти да копираш чужд почерк, а да си създадеш свой. Ще искам от тебе (извинявай, че ти говоря на ти), много да си вярваме. Ще се научим да се разбираме. Горе главата! Можеш да станеш велик художник, стига да искаш. Бог ти е дал талант, но явно е избрал мене, за да ти помогна да проходиш. Ти, мило дете, от днес ставаш моя ученичка. На добър час!”
Това писмо е за Ваня и първото поръчение, с което Станка Димитрова ù възлага да започне работа по рисуването с молив на кръгъл предмет с фон гладка стена или перде, върху гладка едноцветна покривка, с размери на рисунката 50 х 35. Две години Ваня е частна ученичка на художничката, у която винаги има изобилие от идеи, после идва и страстта към иконографията, а иконите върху щраусови яйца са уникалният ù почерк. „Тя ме въведе в тънкостите на рисуването – споделя за своята менторка Ваня. – Всъщност, на нея дължа всичко и ще съм ù безкрайно благодарна цял живот. Никога няма да я забравя. Тя ми подари малка икона и ме посъветва да опитам да рисувам и аз. Получи се, тя ги хареса. Рисувам също пейзажи, портрети и цветя, абстрактни рисунки. Работя с акварел, маслени бои, графика, сух пастел, туш, молив, смесена техника и други.”
Пет години Ваня работи като художник по рекламата в Кинефикация, Кърджали. От 1996 г. досега работи и в театър „Д. Димов”- Кърджали, където вече цели 8 години е ръководител на шивашкото ателие, шие костюмите и декорите за пиесите. Ваня обаче търси всяка възможност да се докосва до красотата, и през 1999 г. завършва и курс по фризьорство, което за нея е по-скоро хоби. Овладява и компютърната грамотност, и използва всяка свободна минута, за да рисува. Участва и в изложби. „Спечелих трета награда за акварел на изложби на Световните летни игри на глухите през 1993 г., – разказва скромно Ваня. – Имам 4 самостоятелни изложби: две в Кърджали, една в Пловдив и една в Чикаго, САЩ през 2004 г. Участвала съм и в десетки общи изложби. През 2011 г. участвах в 2 пленера в Дряновския манастир и в Бургас, които завършиха с изложби в Дряново, Велико Търново, Бургас и София.”
След толкова упорита работа и вложена позитивна енергия във всичко, което прави, не закъсняват и признанията. От 2006 г. Ваня е член на Дружеството на художниците в Кърджали. Миналата година, по случай Деня на славянската писменост и култура, получава грамота и награда от кмета за творческите си изяви в областта на изобразителното изкуство. Тази година през април, специално за Великден, в Арт галерия „Кръг” в Кърджали за първи път Ваня прави изложба с рисувани икони върху щраусови яйца, заедно с Нина Палазова, която пък прави ръчно гравирани. Изложбата има голям успех. Разказват, че щраусовото яйце носи благоденствие в дома, а с иконите, изобразени върху него, силата му нараства.
„Мисля, че няма други хора с увреден слух, които да рисуват икони върху щраусови яйца. За първи път изрисувах щраусово яйце преди 5 години. Мой близък ме помоли да му изрисувам едно. Аз реших да бъде икона. Беше провокиращо, любопитно, по-трудно изпълнимо върху заоблена повърхност, необходимо беше да се работи точно и прецизно. Изрисувах двоен образ на Исус Христос и Богородица. Получи се прекрасно, всички го харесаха. След 3 години изрисувах още 2 яйца, докато през тази година не открих щраусова ферма, откъдето да се снабдявам с черупки.
Така започнах. – разказва Ваня. – В рисуването намирам утеха, чувствам се по-спокойна, свободна, силна и можеща. Когато рисувам, забравям за всичко, което ми тежи, проблемите и трудностите. Виждам само красивото и хубавото. Потъвам в друг свят. Чувствам се свободна и уверена. Мога да правя всякакви опити, да реализирам своите идеи, да правя нещо ново, добро, да създавам красота.”
Това далеч не са всички творчески страсти на Ваня Петкова. Тя обича и да бродира. Даже е готова да направи изложба с шевици. Обича да чете, да ходи на екскурзии и да опознава нови места и хора, да се занимава с фотография, да се вижда с приятели на кафе, където обменят мисли и идеи. Щастлива е, че може да прави всичко, което харесва и обича. От нея просто струи светлина и позитивизъм. А когато носиш толкова много красота в себе си, няма начин това да не си проличи и да потече навън, към другите, за да ги докосне, да ги омае и направи по-добри.
Благодаря от сърце на Ваня за снимките и възможността да се докоснем до тази интересна живопис, която може би ще вдъхнови мнозина да пробват какво умеят с ръцете си.
Автор на текста: Христина Чопарова
фото: личен архив на художничката, предоставен от нея
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия