В шестия вечерен час галерията бавно се пълни с гости, дипломанти, преподаватели от Академията. Под феерия от светлини изкуството среща отправените към него погледи, за да разкрие по нещичко за всеки автор. Висящи в пространството произведения и творби за стена, изработени от текстил, впечатляват не само с размери, но и с идейност. Всяка от творбите носи свой дух, послания и по свой начин задава принадлежността си в съвременното българско художествено изкуство.
Ния и колежките ú са видимо развълнувани. Тук са всички, които през годините на тяхното израстване като творци са ги подкрепяли по пътя на себеизразяването, за да се появи сега тази невероятна изложба, сред която се чувстваш буквално като в друга реалност. И да, това наистина е друга реалност, всъщност свят от реалности, които си хармонират и допълват по интересен начин. Дали човек си е представял, че от текстил могат да бъдат сътворени такива изумителни творби?
Изкуството и животът се копират взаимно, а въображението е това, което позволява на една идея да има каквито си иска варианти за развитие и финал. Понякога това е показател какво вълнува създателя на идеята, но не и за това как ще я види този, който я гледа. Не у всички ще предизвика еднакви реакции, но не е и нужно. Но би било хубаво, ако успее да включи някакви лампички, да провокира размисли и въпроси, които да хвърлят светлинка върху отговори от нечия реалност. Реалния живот е различно реален за всеки. И всеки е в неговата си и заедно са в общата.
Проф. Бояджиева откри изложбата с топли приветствия към младите художнички, гости и колеги, като подчерта, че творбите им подчертават жаждата на таланта да преоткрива чрез художествен текстил и дизайн, да излива креативната си енергия по разнообразни начини, присъщи на младостта и новаторството. Като техен ръководител и съмишленик, Анна Бояджиева пожела на дипломантите въпреки всичко да успяват по трудния път на изкуството, и от сърце им благодари за прекрасните академични години, изживени заедно. Топлите ú слова трогнаха завършилите и в края на речта последва обща прегръдка с любимия ú курс – момент, който всички ще си спомнят с най-хубави чувства.
А после бе време за разходка и среща с уникалните експонати из просторната галерия. Сред тях бе изложена и творба на проф. Бояджиева от 1998 г., озаглавена „Женско тяло”.
И ето ги и текстилните творби на Ния! Те са апел към хората да ценят богатствата на Природата, които сама разкрива за тях, и да бъдат мотивирани да бъдат нейни пазители. Огромното пано, изработено на хоризонтален стан, е с размери 280 х 200 м, и прилича на крило. И леко – на картата на България. „Най-силно ме вдъхновява в Природата уникалността на нейните творения. Гледам минералите, и си мисля, че надали в света има нещо по-уникално от тях. Излъчват сила, и са толкова красиви, спират дъха. Човек не може да направи такова нещо, може само да го наподоби. Единствено Природата може да създава форми, изваяни от нейните стихии – Огън, Вода, Въздух, Земя.” – казва за творбата си Ния. И допълва:
„Като художник за мен е много важно да откривам и пресъздавам връзката Човек-Природа чрез естествени и изкуствени материали. Смятам, че Вселената е Бог, който пази в огромната си градина Земята като най-великолепното му творение. То е владение, в което хората са само пазители. Такива трябва да бъдат. Иска ми се да покажа на хората, че е нужно да уважават Природата, за да могат да пазят свидните ú дарове. Не да бъдат консуматори, а тъкмо пазители на красотата. Смятам, че изкуството никога не е стояло по-близо до тази си задача – да напомня на Човека ролята му в Света, на Земята, във Вселената.”
Проектът на Ния се нарича „Минерал”, защото: „Минералите са символ на чистота и здравина – на тази устойчивост и твърдост, които показват силата на Земята и вдъхват надежди, че може да устои на всичко. Затова моят трети проект „Минерал” е израз на стремежа ми да покажа на хората колко е важно да имат силата на природните образувания, които благодарение на стихиите не само че не се рушат, но стават по-красиви, по-богати и ценни. С времето те израстват, обогатяват се, от тях отпада онова, което не е нужно, като излишен багаж. Остава само това, което трябва да остане. Твърдо и красиво отвън, то пази още по-голяма красота отвътре. Както и трябва да бъде.”
Материалите, използвани за изработка на паното, са изкуствен сезал и разноцветна юта – бяла, розова, кафява, червеникава. Структурата на вътъка е различна, за да може да се изобрази максимално прилика с истински камък, обеми и форми. Идейният замисъл е бил паното да наподобява скален къс, в който са смесени различни жилки, минерални елементи, които придават на скалата съответния цвят, а празните полета символизират както пропуснатите от стихиите места за въздействие върху минерала, така и човешките опити да бъде откъртен от мястото му.
До паното са изложени и две по-малки скулптури от текстил. Навитите като стружки нишки от бял сезал изобразяват варовиковите образувания, подобни на раковини, каквито се срещат в повечето пещери или на високи планински места, където вятърът, дъждовете и слънцето ги моделират в чудни форми. „В паното си позволих да скрия и златна нишка – като намек за търсачите на съкровища да я открият при по-внимателно разглеждане.”, издава Ния. Изработването на паното по проекта „Минерал” отнема на талантливата художничка 4 месеца. „Надявам се, че изкуството ще продължи да напомня за крехкостта на връзките между Човека и всичко във Вселената, и колко е важно природните богатства да се използват само толкова, колкото е нужно, за да се подчертава семпло красотата”, споделя ми тя.
Човекът, прибавен към Природата, наистина правят Изкуство, както твърди Ван Гог. Защото когато се съберат два свята, и двата живи, одухотворени, заедно могат да създават неща, които са и нови, и красиви, и пълни с послания. Човекът всякога трябва да подпомага Природата в ролята си на пазител и съ-творец, за да достигат посланията там, където трябва. Надали има какво повече да бъде добавено.
На Ния и талантливите ú състудентки „Ние ви чуваме” желае още покорени върхове и сътворени вълшебства с всички изразни средства на изкуството!
Изложбата продължава до 31 юли 2018 в галерия „Средец”. Насладете ú се!
Текст, снимки и колажи: Христина Чопарова
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия и снимките към нея