В семейството на лондонски банкер през 1842 г., на 17 януари се ражда момченце, орисано да е бъдещият художник на исторически сцени, който ще създаде и множество запомнящи се картини, илюстриращи епизоди от творчеството на сестрите Бронте и по-специално на Емили.
Наречен на баща си, малкият Томас Дейвидсън губи слух на 4-годишна възраст. Когато е на 9 години, постъпва като частен ученик в приюта за глухи и неми „Олд Кент Роуд” (Old Kent Road Asylum for the Deaf and Dumb), а след това посещава и масово училище в Клафам. Твърди се, че Дейвидсън е бил привъженик на обучението по оралистичния метод.
Младият Томас чете много и има вроден усет за изкуство. Приемат го в Националното училище за художествено обучение „Малбъро хаус” (впоследствие Кралска академия на изкуствата). По-късно Дейвидсън се озовава в религиозните среди, ставайки част от общността на църквата „Св. Спасител”, чието първоначално име е било „Център за глухи „Св. Спасител”. Като член на Обществото за дебати на глухи и неми, той развива и благотворителна дейност в комитета на Дружество за благотвориттелност за хора със слухови и говорни дефицити.
Движейки се в арт среди, Томас Дейвидсън се запознава с художничката Шарлот Макхийт, която също е глуха, и за която се жени през 1871 г. Двамата имат шест деца. Между 1894 и 1899 г. той рисува поредица, свързана с лорд Нелсън, както и портрети на благородници. Негови картини са изложени в Кралското дружество на художниците в Бирмингам, Музея и художествената галерия „Дъдли”, в Кралският институт за изящни изкуства в Глазгоу и в още редица видни галерии и музеи.
Томас Дейвидсън поема към безкрая на 15 ноември 1919 г., на 77-годишна възраст, завещавайки на света множество епизоди от историята на времето, в което твори. На надгробната му плоча в Съфолк е гравиран надписът „Еффата”, като последно упование в изцелението там, накъдето е поел.
Бидейки сам със слухов дефицит в една не особено състрадателна към тези състояния епоха, Томас Дейвидсън се изгражда като състрадателна и ерудирана личност. В книга от 1917 г. със заглавие „Поглед към света на глухите” от Уилям Роу се съдържа цитат, който е призив на художника към хората от света на тишината: „Всички глухи трябва да четат много и това ще им даде повече знания за света, миналото и настоящето. Аз съм запален читател и освен ежедневните вестници, съм чел история, биография, книги за пътувания, религия и романи. Голямо успокоение е четивото за този, който не чува”.
Благодарение на партньорското съдействие на Асоциацията на гражданите с увреден слух в България (АГУСБ), материалът е достъпен чрез видео с езика на знаците в страницата им, както и в ютуб. Преводът на жестов език е на Стефан Жан Данаилов.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Януари. Цитирането ни като източник е задължително.
Автор на текста: Христина Чопарова
Изображения: Wiki
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия