Понеделник, 15 Юни 2020 14:21

Джон Карлин - поетът-живописец

Публикувана от
Оценете
(1 глас)

Светът го познава като забележителна личност не само като художник на изключителни портретни миниатюри върху слонова кост. Но и защото е първият поет, който – бидейки в света на Тишината още от рождението си, без възможност да чува реч и звук – композира стихове в правилна метричност. Израствайки в бедност и само с петгодишно формално образование, той посвещава почти целия си живот, за да могат децата без слух да получат качествено обучение на високо ниво. Джон Карлин (John Carlin).

На 15 юни 1813 г., в семейството на беден обущар от Филаделфия (Пенсилвания) се ражда още едно момченце. За беда, и то като 3-годишния си брат Андрю, е родено без слух. Наричат детето Джон. Малкият расте без възможност да говори, защото няма кой да го научи как да ползва гласа си, а той не чува гласовете на родителите си. Докато баща му кърпи обувки, за да осигури препитанието на семейството си, малкият Джон броди из улиците на Филаделфия. Обикаля и се наслаждава на пейзажа, очарован от върховете и кулите на стария град с неговите куполи и красиви паркове. Детето притежава талант да рисува фантастични фигури по пода, които майка му бързичко изтрива с мокър парцал, отпращайки Джон да си играе някъде навън.

Така, скитайки из улиците, глухото момченце попада на любезен търговец на име Дейвид Сейксас. Филантропът още през 1810 г. е основал неформално училище за глухи деца, помещаващо се в една от къщите му във Филаделфия. Седемгодишният тогава Джон вече може да получи не само храна, но и нови приятели, с които да си говори на самостоятелно измислен помежду им жестов език, докато се учат да четат, пишат и рисуват.

По времето, когато Джон Карлин се озовава в този детски приют, държавата награждава  Сейксас за усилията му и превръща къщата му в школата „Маунт Еъри” (сега училище за глухи в Пенсилвания), за което са наети и няколко компетентни учители да преподават на децата. По стечение на обстоятелствата един от учителите е Лоран Клерк от Хартфорт, който има солиден опит с глухи деца и оказва огромно влияние на Джон. Годината е 1820 и в следващите пет години това ще бъде единственото учебно заведение, което ще предложи образование на бъдещия художник и поет.

Когато завършва училището през 1825 г., той е на крехките 12. Започва да помага на семейството си, като рисува къщи и продължава любознателно да се самообразова. Докато навърши 19 години, Джон вече е овладял пет чужди езика и дори успява да отвори през 1834 г. свое собствено ателие, където рисува миниатюрни портрети. В последващите няколко години се усъвършенства в миниатюрата, създавайки по 30 творби на месец. Решил, че градът вече няма какво повече да му предложи, със спестените средства Карлин отплава за Лондон, за да види колекцията на Британския музей. Пътят му го отвежда и до Париж, където ще рисува заедно с Пол Деларош и през трите си години престой във френската столица ще създава скици и илюстрации за различни издания.

Парижкият период на Карлин е и времето, в което поезията бавно го завладява, карайки го да облича чувствата си в думи – отначало не особено изящно. Когато през 1841 г. се завръща в Съединените щати, той е почти без средства. Отваря свое студио в Ню Йорк и се специализира в изработката на портретни миниатюри върху слонова кост. Тъй като много от клиентите му по онова време са влиятелни хора от видни семейства, Карлин има възможност да общува в отбрано общество и да създаде близо две хиляди миниатюри до 1856 г. Един от най-известните му портрети е на неговия учител Лоран Клерк, поръчана му от училището за глухи в Кентъки, където и до днес се намира.  

Едновременно с рисуването, Джон Карлин не се отказва от писането. Поетичният му изказ се усъвършенства с годините, в които той експериментира, докато се научи да композира в рими. За времето си това е забележително постижение, тъй като Карлин е роден без слух и няма познания за произношение, срички, акценти. Когато през 1846 г. предлага за публикация стихотворението си „Елегия на глухонямата” (The Deaf-Mute’s Lament), редакторът на съботния „Филаделфийски куриер” коментира, че никой до този момент не е чувал за глух поет. Стихотворението е посветено на съпругата на художника, Мери Уейланд, племенница на държавния секретар на президента Линкълн. Двамата се женят през 1843 г., след завръщането му от Париж, и въпреки че тя също е глуха, петте им деца са с естествен слух.

Карлин пише не само поезия, но и статии за архитектура, дори създава детска книжка, озаглавена „Най-страшното семейство”, в която има илюстрации на маймуни, направени от друг художник. Поетичните опити на Джон Карлин вдъхновяват мнозина да пишат, а тъй като не се е ограничавал само до стихове, е бил един от най-плодотворните писатели за времето си.

Когато в края на 1850 г. фотографията вече завладява света, търсенето на миниатюри започва да стихва. В отговор на това глухият художник насочва вниманието си към пейзажите. Едно от най-известните му произведения е картината „След дългото пътуване” (After a Long Cruise, 1857), изложена в музея на изкуствата „Метрополитън”. В тази творба впечатление правят детайлите, които са типични за Карлин като миниатюрист. Картината представлява комична сценка на пристанище в Ню Йорк, където трима пияни моряци предизвикват хаос, събаряйки сергия на продавач и предизвикват уплаха в добре облечена чернокожа дама. Костюмите, корабните съоръжения, живите цветове са впечатляващи. Прецизносттта на Карлин неслучайно му спечелва участие в национални изложби и място в гилдията на Американския съюз за изкуство.

Получил оскъдно образование, той никога не забравя ранните си години. Затова едновременно с рисуването и поезията, посвещава много време на активности, свързани с подобряване живота на хората без слух. Събира средства в размер на около 6 000 долара, за да се построи първата църква за глухите в Ню Йорк през 1852 г., която се ръководи от преподобния Томас Галодет, баща на основателя на университета Галодет – Едуард Майнър. Заслуга да се поставят основите на университета има и Джон Карлин, който при откриването на висшето училище през 1864 г. дори държи реч, а по-късно получава почетна степен като магистър на изкуствата. Барелефните панели, показващи че в Галодет се преподава правопис на глухи деца, са изработени от Карлин и в момента се намират във фоайето на университета.

Поетът-живописец се сбогува с живота на 23 април 1891 г., покосен от пневмония на 78-годишна възраст.

Христина Чопарова

Изображения: Victorian era, МetmuseumAmericanart

 

Прочетена 212 пъти