Роден на 19 ноември 1614 г. в аристократично семейство в Шури, Гасукама е син на музикант. Роден без слух и без възможност да чува, той е много далеч от изкуството на баща си, но не е безразличен към изкуството въобще. Затова докато расте, насочва енергията си в рисуване, повлиявайки се от китайските картини, които сам впоследствие издирва.
Славата му расте бързо. Чувайки за младия художниик, крал Шо Хо го призовал в двореца си и му дал името Джи Рьо. Китайски пратеници твърдят, че негова картина била сравнявана с произведенията на най-добрите художници в Китай от онова време, и че дори лично Кано Ясунобу, придворният художник на шогуната Токугава, е похвалил художника, когато негова картина е била получена от пратеници в Едо (днешно Токио) през 1634 г.
Повечето творби на Гасукама Сейхо са унищожени в битката при Окинава през 1945 г. Запазена до днес е само една творба, която носи печат (т.нар. ракан), потвърждаващ, че картината е нарисувана от Сейхо. Платното е собственост на префектурния музей в Окинава, обявено е за важна културна ценност и изобразява фантастично същество, което в китайския език се нарича Бай Зе, а на японски – хакутаку.
Името в превод означава „бяло блато” и за този митичен звяр китайска легенда разказва, че се е явил на Жълтия император (Хуанг Ди), докато той патрулирал на изток. Звярът Бай Зе продиктувал на императора подробна информация за формите и навиците на всички 11 520 вида свръхестествени същества в света и му дал инструкции как да се преодоляват преследванията и атаките им. Хуанг Ди записал всичко това в книга, която не е оцеляла, но фрагменти от нея можли да бъдат открити в други текстове.
Според японската версия на легендата съществото, идентично с Бай Зе, се е появило в планината на префектура Тоaяма, предсказало появата на чума в следващи години и че неговия образ можел да се ползва като талисман срещу болестта. Затова в дзен и в японската култура съществото се почита като дух пазител на билколечението, изобразяван с тяло на животно и глава на човек.
Това полуговедо обикновено се е изобразявало също с множество очи и рога, според интерпретацията, като се смятало, че то е интелигентно и способно да разбира човешка реч. В древността освен това се е вярвало, че това същество (хакутаку) яде лошите мечти и зли преживявания и поради тази причина хората, желаещи то да изяде всички злини, които вероятно могат да претърпят, окачвали изображението му на входните си врати или вътре в домовете си.
Гасукама Сейхо чрез изкуството си сякаш завещава на японците надеждна защита срещу злото, преди да поеме към вечността на 16 ноември 1644, едва 30-годишен.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Ноември. Цитирането ни като източник е задължително.
Автор на текста: Христина Чопарова
Изображение: Wiki
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия