Роден е на 24 февруари 1893 г. в Айнщад като Август Артър Амбрози в артистично семейство. Баща му Фридрих е съчетавал службата на капитан при монарха на Австро-Унгария с работа като диригент и композитор, близък приятел с Йоханес Брамс. Майката – Натали Амбрози – е пианистка.
Август е най-малкият им син, който по-късно ще приеме умалителното си име Густин за свой артистичен псевдоним. Шестгодишното момченце притежавало изключителен музикален талант в свиренето на цигулка. През 1900 г. в Прага, където баща му е преместен да командва военен корпус, върлува епидемия от менингит. Тя не подминава и 7-годишният Август, който в резултат от болестта се сдобива с пълна слухова загуба. Така между 1902 и 1906 г. Густин се обучава в съществуващият по онова време частен Пражки институт за глухи и неми.
Четиринадесет годишен, Август Амброси е приет първо като стажант, а после става чирак в най-голямата фирма за скулптури и мазачи в Прага, „Якоб Козурек“. След кончината на баща му семейството се премества в австрийския град Грац. Тук, насърчаван от скулптора Георг Уинклер, младият Амброси преоткрива таланта си да вае скулптури. През 1909 г. скулптурата му „Мъжът със счупената шия” получава публично признание и 16-годишният ваятел е приет в обществото на австрийските художници.
След държавната награда на австро-унгарската империя през 1912 г., Амброси получава покана от император Франц Йосиф I да продължи образованието си в Академията за изящни изкуства във Виена. В следващите години Густин усвоява тънкостите на скулптирането и паралелно с това се опитва да намери личното си щастие. Но и двата му брака не изтрайват много. Първият завършва с развод четири години след сватбата, вторият изтрайва едва три, и ако се вярва на поверието, че третият е на късмет, то се потвърждава с последния брак на скулптора, продължил цели 47 години.
За да установи контакт с чуващите среди, за глухия художник е било от голямо значение да поддържа интензивен писмен обмен с тях. В резултат на тези кореспонденции е запазено голямо епистоларно наследство от Густин Амброси, която съдържа дневници, записи на разговори и писма със знакови за времето си поети и писатели като Стефан Цвайг, Герхарт Хауптман и др.
В междувоенния период той успява да получи поръчки от чужбина с големи усилия. Работил е в много големи градове в Европа (Амстердам, Брюксел, Антверпен, Базел, Цюрих) и притежава студия в Рим, Париж и Кьолн. През април 1924 г. от името на австрийското външно министерство Амбрози създава бюст на Мусолини. Добрите отношения с фашистка Италия му спечелват прякора „Командирът” (Commendatore), който Амбрози използва върху бланките си през 20-те години на миналия век.
Още преди избухването на Втората световна война Амбрози е бил уведомен от генералния строителен инспектор Алберт Шпеер, че е избран да участва в скулптурния дизайн на градината на канцлерата на Райха в Берлин. Благосклонно приетите му творби - четири декоративни фигури за фонтани с тематика от гръко-римската митология (Нарцис, Венера, Диана и Вакх), му осигуряват поръчката. Поради липсата на материали по време на войната, само две от скулптурите могли да бъдат отляти от бронз.
През юли 1938 г. той се завръща във Виена, за да спаси творбите си в трите големи ателиета там. Незабавно е разпитан от Гестапо, но скоро бива освободен. Втората световна война обаче слага край на всички проекти за дизайн и редизайн и нанася поражения върху имуществото на скулптора. След края на войната той многократно моли правителството за възстановяване на ателиетата си, но не среща подкрепа. Нечуващият скулптор е имал опасения, че може да бъде обвинен в близост с австро-фашисткия режим заради работата си по канцеларията на Райха и иска от австрийското правителство да го реабилитира, тъй като талантът му не е бил в услуга на властта, а на естетиката. Подкрепа му оказва принц Франц Йозеф II от Лихтенщайн, който издава на Амбрози разрешение да използва студио в парка на градския дворец на принца.
През 1951 г. заради изключителни постижения в областта на изобразителното изкуство е взето решение да се построи музей на Амбрози. Това са комплекс от сгради в Аугартен, строени в периода 1953-1957 г., които след завършването си приютяват 165 произведения от бронз и мрамор, дарени от скулптора на Република Австрия. Колекцията се увеличава с още 56 произведения през 1971 г.
Десетилетията упорит труд се отразяват на нечуващия ваятел. Амбрози страда от тежки ставни болки в горната част на ръцете и в последните години от живота си често боледува от пневмонии. Въпреки разклатеното си здраве, решава да си построи къща в Сталхофен, която проектира в тоскански стил. От 1988 г. тя е музей и мемориал.
Август (Густин) Амбрози се сбогува със света на 1 юли 1975 г., оставяйки скулптурно наследство от около 2300 творби, около 650 от които са портрети.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Февруари. Цитирането ни като източник е задължително.
Преведе от английски и разказа за вас Христина Чопарова
Изображения: Wiki, Wikimedia commons
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия