Неделя, 24 Октомври 2021 18:19

Петрона Виера – двуизмерна цветност в многоизмерна тъга

Публикувана от

Тя е първата жена професионален художник в Уругвай. Картините ѝ са цветен калейдоскоп от движение и покой, от звук и тишина, повлияни от популярния през 20-те и 30-те години художествен стил „планизъм”. Петрона Виера (Petrona Viera).

Родена на 24 март 1895 г. в Монтевидео като Мария Петрона Виера Гарино, тя е първото от единадесетте деца в семейството на Кармен Гарино и Фелисиано Виера. Баща ѝ е виден политик, който между 1915 и 1919 г. е президент на Уругвай.

Когато е само на две години, детето се разболява от менингит, който го обрича на пълна тишина до края на живота. По онова време в Уругвай няма училища за нечуващи деца, затова образование могат да си позволят само по-заможни родители, като наемат частен учител. Първото училище за деца със слухова загуба и нарушения в чуването ще бъде основано години по-късно в Уругвай, когато Петрона Виера е вече млада дама. За щастие, семейство Виера правят всичко възможно първородното им дете да получи най-добрите грижи и ангажират с образоването му французойка на име Мадлен Ларноди. Тя притежава опит с нечуващи деца и няколко пъти седмично посещава дома на семейството, за да работи с дъщеря им, като редува четенето по устни и жестов език.

Едва 20-годишна, Петрона Виера започва да взема уроци по рисуване от каталунския художник Висенте Пуиг, но когато той напуска страната няколко години по-късно, тя не се отказва от рисуването. Според биографични данни, Петрона Виера е имала трудности с четенето и писането, и въпреки че обичала книги за изкуството (единствените, които имала край себе си), едва успявала да напише поздравителни фрази, имената на картините си, дати и места. Според други източници, младата художничка е успяла да направи пътуване до Аржентина и Франция, с цел да получи по-добро образование, отколкото може да ѝ предложи собствената ѝ страна. Биографът на художничката Ракел Переда споменава, че Виера никога не е имала контакти с други нечуващи или глухи хора, и е общувала единствено със семейството и малкото си приятели чрез реч и знаци, вероятно измислени от нея самата. За онези, които не са свикнали с гласа ѝ, било много трудно да разберат какво казва. 

През 1922 г. Петрона Виера взема уроци по рисуване при Гийермо Лаборде, който по това време е известен уругвайски художник, представител на „планистите“. Движението „Планизъм” (Planismo) е характерно изкуство от 20-те и 30-те години на миналия век. То и самият Лаборде оказват много голямо влияние на нечуващата художничка. Самият стил на рисуване се характеризира с това, че отрича триизмерността, като борави само с двуизмерни образи, подчертано ярка и цветна палитра с повече съчетания на цветове и обърната перспектива. Петрона обаче предпочита да рисува ежедневни сцени от дома си, деца които играят и учат, прислугата или заниманията на сестрите си с шиене.

През 1923 г. художничката започва да излага картините си, а три години по-късно прави и първата си самостоятелна изложба. Допреди този момент в творчеството ѝ няма почти нищо забележително. Експозицията е в Монтевидео и се приема много добре от критиците. От тази година нататък Виера участва редовно в други изложби в страната си, както и в Буенос Айрес, Париж, Чили и Боливия. Петрона Виера става познато име, което често се появява в тогавашната преса, за нейните творби се пишат радиопрограми и се изнасят изкуствоведски лекции, тъй като тя е първата жена професионален художник в Уругвай, чиято глухота някак утвърждава това артистично пионерство.

Лаборде остава за дълги години един от малцината приятели на нечуващата художничка, носи ѝ книги, посещава я всяка седмица. Но когато през 1940 г. той умира, тя преживява много тежко загубата му, което води и до творческа криза, след която се променят и темите на творбите ѝ. В този период започва да се занимава с гравиране под ръководството на нов учител – Гийермо Родригез. Рисува акварели и керамика. Но в картините ѝ вече ги няма социалните теми, игрите на децата. Измества ги природата -  пейзажи, цветя, животни и птици.

Десет години по-късно Петрона Виера все по-рядко отпечатва гравюри, техниката ѝ става все по-абстрактна, а форматите с цветя и птици – по-малки. Заключена в къщата си, нечуващата художничка почти се е откъснала от света. До нея неизменно е една от сестрите ѝ - Луиза, неин компаньон при излети навън, преводач и душеприказчик. През 1959 г. ракът покосява Луиза, а малко след това и самата Петрона заболява от същото. Не казва никому нищо, но едва когато болестта е вече в напреднал стадий и ѝ е трудно да я прикрива, художничката се решава на спешна операция. Подрежда нещата си, унищожава част от творбите си, а други класифицира. Дни преди да бъде приета в болницата, Виера рисува тъжен автопортрет (находящ се в музея на Уругвай). След операцията, Петрона Виера рисува нов автопортрет, само че с весело изражение. Шест месеца по-късно художничката се сбогува със света на 4 октомври 1960 г., на 65-годишна възраст.

Преведе от английски и разказа за вас Христина Чопарова

Изображения: en.Wikipedia, Cultura sorda, MNAV, google review

 

Оценете
(1 глас)
Прочетена 83 пъти