Двамата му родители, както и баба му по бащина линия също са глухи. Роденият на 16 април 1981 г. актьор има добри речеви способности и остатъчен слух, поради което посещава училище за чуващи деца. Там обаче се чувства нещастен, учи се да разчита по устните и му е достатъчно трудно. Затова родителите му го преместват в Тексаското училище за глухи деца (TSD), където към училищното образование се предлага и логопедична терапия на английски език. Ръсел, макар да е в състояние да слуша музика и да чува звуци и говор с помощта на технически средства, се идентифицира като глух и смята американския жестов език за свой първи език.
За един младеж без слух, който отрано показва театрални заложби и артистичност, е логично да се ориентира към телевизията и киното. Пътят до там обаче все още е неясен. Когато е на осем, Ръсел гледа братовчед си в театрална постановка в „Магьосникът от Оз”, и страстно пожелава сам да бъде актьор. В Тексаското училище за глухи деца има театър, който поощрява артистичните заложби на децата с увреден слух и там Ръсел има възможности да се ангажира на сцената и да я опознава.
Тази му страст не изчезва и след като завършва училището през 1999 и се насочва към университета Галодет във Вашингтон. Там през 2006 играе в постановката „Трамвай Желание” и се превъплъщава като Клаудио в „Много шум за нищо”. Студентските му години са доста разпокъсвани – Ръсел прекъсва образованието си няколко пъти, за да работи като помощник на учителя в предучилищния клас на Щатското училище за глухи и тежкочуващи в Анкъридж, Аляска. Има и планове да работи като театрален преподавател, но те се променят при завръщането му от Art in Residence през 2008 г.
(за незапознатите ще отворим пояснителна скоба, за да споменем, че програмата Art in Residence е феноменална част от международната художествена сцена за повече от един век. На практика това са жилищни арт центрове за престой на хора на изкуството, академици, всякакви креативни хора, които за известен период от време пребивават далеч от обичайната им среда и задължения. Целта е да получат възможност да провеждат свои или обществени изследвания, представяния. Престоят в тях е заплатен, като съществуват разнообразни модели на финансиране.
Много от тези жилищни арт центрове имат определени правила, на които гостите трябва да отговарят, като например да направят изложба в края на периода или проект, постигнат чрез сътрудничество с други хора на изкуството или сътрудничество с обществеността в рамките на центъра. Въпреки това много от тези центрове предлагат безусловно гостоприемство: артистът е свободен да използва постоянното пребиваване за своите собствени цели, без никакви задължения към домакина. Тези програми предоставят многопластов културен обмен и потапяне в друга култура, а някои от тях са част от по-големи институции – музеи, университети, галерии, – и съществуват на различни места – в градове, села, на кораби, из природата).
Още в Галодет неговата преподавателка Анджела Фаранд го съветва да изпрати снимките си за кастинга на филма „Ще се лее кръв”. Ръсел печели прослушването и е ангажиран за ролята на Х. У., в която ползва американски жестов език в сцените на конфронтация с героя на Даниъл Дей Луис. Ръсел Харвард се дипломира от Галодет с бакалавърска степен по кино изкуство, a критиците вече са готови с оценката на играта му: „Той е от ранга на онези актьори, които са отвъд всякакви установени ограничения и улавя със сърцето си героите със завидна лекота!”.
Ръсел ще запише в творческата си биография още една значима роля в The Hammer (2010), където се превъплъщава в образа на глухия борец Мат Хамил. През 2012 г. печели овации на Бродуей за ролята си на Били в Tribes, където е глухият син на интелектуално британско семейство. За тази роля Ръсел Харвард печели „Световна театрална награда” за изключително дебютно изпълнение. Синеокият великан (1,89) е канен за участия в почти всички известни сериали, в които са ангажирани глухи актьори – „Разменени при раждането” (2015), „От местопрестъплението: Ню Йорк” (2006), „Фарго”(2014), в късометражния филм Signage (2007) , „Клаустрофобия” (2011) и др.
Филмите не са единствената страст на Ръсел Харвард. Той се радва на изключителна популярност в мрежата за видеосподеляне ютуб, където има негови любителски музикални видеоклипове, видеозаписи на съвременни песни, изпълнени от него с американски жестов език. Заедно с Джесика фон Гарел, Сабрина Валенсия и Джеси Джоунс той е основател на хип-хоп танцова група от глухи изпълнители „HipZu Funk”. Не си помисляйте обаче, че интересите му са ограничени единствено в рамките на изкуството.
Ръсел е отявлен защитник на социални каузи – в края на май 2010 г. в Сената на САЩ, подкомисия по комуникации, технологии и интернет той защитава равния достъп до съобщенията на хората с увреждания от името на Националната асоциация на глухите и на Коалицията на организациите за достъпни технологии. Харвард смело заявява тогава, че е необходимо Конгресът да приеме ново законодателство по отношение да достъпността до затворени надписи във видеопрограмите в интернет.
„Затворените надписи са оказали огромно влияние върху живота на всеки глухи или с увреден слух човек, включително и на мен. Надписите ми позволяват да бъда в синхрон с това, което се случва в света. Така мога да гледам телевизия с моето семейство и приятели. Тези надписи ми дават възможност да получа информацията, която трябва да знам. Трябва да вървим в крак с актуалните тенденции и да поддържаме своята независимост и чувството си за достойнство”.
Той обяснява тогава, че всички съвременни устройства, независимо от размера на екрана, трябва да имат надписи със способност за лесен контрол на активирането им. Ръсел е поддръжник и на съвременните методи, по които колегите му и всички занимаващи се с развлекателния бизнес могат да работят по-независимо на сцената и на екрана. Надява се също да види и разширяване на диапазона от роли, за които се ангажират глухи професионални изпълнители: „Необходимо е по-голямо безстрашие от страна на писатели, сценаристи и режисьори, за да работят с глухи актьори”.
Крейг Лукас е написал наградената с „Тони” пиеса „Бях най-жив с теб” (I Was Most Alive With You) специално за Ръсел, в която той играе ролята на Нокс. Пиесата е гледана от негов фен цели 27 пъти, а на представленията ходят и много хора с естествен слух. За тях не е проблем да гледат такива пиеси, защото в тях се ползват революционни методи, позволяващи на хора с различни слухови потребности да се насладят на играта по два начина.
Ако някой се чуди на какъв принцип работят театралните постановки с нечуващи актьори, Ръсел Харвард обяснява: „Пиесата е напълно достъпна. Ако участва глух изпълнител, който ползва гласа си, нечуващата публика следи играта му и преводача в сянка. Ако изпълнителят е глух и не ползва говор, преводачът може да изрича репликите вместо него, или да са изписани на екран. Така чуващата публика едновременно гледа изпълнението и чува репликите, нищо, че не идват от едно и също лице. Това го приложихме в „Пролетно събуждане” (Spring Awakening). Беше повече от успешно. Избор на публиката е кого да следи, и се надявам, че този модел може да се усвои и от други театри. Така представленията остават красиви, може да се гледа и чува всичко в същото време. Силно се надявам този пример да бъде последван и от други!”.
„Пролетно пробуждане” е пиеса, в която Ръсел Харвард за втори път си партнира с Марли Матлийн след „От местопрестъплението: Ню Йорк”. Пиесата предстои да направи турне през 2017-2018 година, а Ръсел е очарован от Марли, чиято естественост и отвореност страшно много уважава. В тази пиеса се разчупват представите за Бог като за субект някъде в небесата, а всяко изпитание е от Вселената, която изпитва докъде се простират границите на човешкото търпение и на това докъде е готов да стигне всеки от нас.
NB: Статията е в съзвучие с целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Април Цитирането ни като източник е задължително.
Автор на текста: Христина Чопарова
Изображение: Wikimedia commons
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия