Рисковете на професията, би казал някой. Но едва ли има професия, която да си струва физическото и психическо осакатяване. Особено последното, което има като трайни последици бягството в алкохол, наркотици или дори отказ от живот. Не са малко случаите, в които много от известните актьори прибягват до услугите на психоаналитици в опит да се справят с огромното напрежение, на което са подложени. Някои успяват, други не. Но никога повече не са същите.
Бляскавата страна на нещата създава илюзорното впечатление, че да си филмова звезда е като вълшебен сън, в който има само червени килими, корици на списания, маркови тоалети, милиони, частни имения, живот без проблеми и постоянно внимание от страна на филмови компании, продуценти, медии, фенове. За да се получи добра продукция обаче, често условията са максимално реалистични, а актьорите не ползват дубльори дори за крайно рискови сцени. Резултатът в немалко случаи са физически или психически травми, които остават до живот.
Актрисата Линда Хамилтън (Linda Hamilton), която изпълни ролята на Сара Конър в емблематичния екшън на Джеймс Камерън „Терминатор”(1984), а също и в продълженията на филма – „Терминатор 2: Денят на страшния съд” (1991), и като глас в „Терминатор: Спасение” (2009), се завръща отново на снимките на „Терминатор: Мрачна съдба” (2019). Последният филм на Джеймс Камерън е шести в поредицата и е впечатляваща с ефектите си фантастика, в която има още по-мощни и по-големи оръжия. Както и в предишните части на „Терминатор”, и тук Линда Хамилтън е дала всичко от себе си за ролята.
Героинята на Хамилтън е преследвана от хуманоиден робот от бъдещето, пратен назад във времето, за да я убие. Екшън драмата разглежда въпроси, свързани с нравствената страна на изкуствения интелект.
За изпълнението в „Терминатор 2: Денят на страшния съд” (1991) обаче изразът „всичко от себе си” е включвал и слуха ѝ. При сцена в асансьор, където се снима престрелка, Линда Хамилтън забравя да си сложи предпазващи тапи за уши. Ехото от гърмежите е било толкова оглушително, че я оставя с трайни увреждания на слуха в едното ухо.
В интервю актрисата споделя, че за нея условие да приеме роля е, ако чувства персонажа близък и харесва сценария. „Имаше толкова предложения, които не приех. Бих могла да играя и убиец, ако филмът не е просто някакъв ужас, а има какво да покаже, някаква стойност и смисъл. Просто не бих могла да съм част от това”. И допълва, че рисковете на професията включват и травмиращи преживявания. „Веднъж ме ухапа змия, друг път едва не се удавих, а разбира се, и пчелите убийци. Бяхме в пустинята, заснемайки филм, но не беше разгледано местоположението много добре. Оказа се, че стоим върху кошер на пчели убийци и те ни нападнаха. Преследваха целия снимачен екип надолу по планината, жилейки ни всички наред. Месеци по-късно трябваше да ми отстранят хирургически жило изпод окото”.
Нищо от това обаче - по нейните думи - не може да се сравни с шока, който Линда Хамилтън преживява след снимките на втория „Терминатор”, когато оглушава.
"Снимахме сцена в асансьор и бях забравила да си сложа тапи за уши. Вратите се затвориха, взехме пушките и започнахме да гърмим, а аз изведнъж изпаднах в агония. Паднах на колене от болка. Мислех, че съм простреляна. Знаех, че не използваме истински боеприпаси, че са малки експлозиви, но бях сигурна, че нещо се е объркало и съм ударена от шрапнел или нещо подобно. Шумът беше толкова силен, толкова екстремен, никога няма да го забравя. Затова паднах на земята, но си помислих, че никой не е забелязал, дори не е спрял. Върнах се, вдигнах пистолета си и продължих. Това беше най-професионалното нещо, което можех да направя, но болеше адски. До ден днешен имам сериозна загуба на слуха в едното ухо.”
Излагането на прекомерен шум крие сериозни рискове от загуба на слух, тъй като слуховата система е особено чувствителна на звук и вибрации. И ако по време на снимки в особено шумни условия все пак актьорите могат да вземат предпазни мерки, остава въпросът какво предпазва зрителите от оглушителния звук в киносалоните.
Седмото изкуство трябва да бъде взаимно удоволствие, но както се оказва, е изпитание за границите на поносимост, които веднъж прекрачени, могат да имат неприятни последици.
Автор на текста: Христина Чопарова
Изображение: Wikimedia commons
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия