Сряда, 04 Март 2020 01:21

Дете на тишината

Публикувана от
Оценете
(0 гласа)

90% от Глухите деца се раждат в семейства на чуващи родители. 78% от тях никога не научават езика на знаците, защото нямат подкрепа в училищата, където се обучават по речевия метод. Много от родителите с нормален слух дори не осъзнават колко е важна ролята на жестовия език за пълноценното общуване на дете без слух. За нуждите на тези послания през 2017 г. е заснета 21-минутна лента, наречена „Дете на тишината” (The Silent Child). Филмът спечели наградата Оскар през 2018 г. в категорията „най-добър късометражен филм”.

Малката Либи е само на 4. И всячески се опитва да разбере какво казват устните на мама, тате и по-големите ѝ брат и сестра на масата за хранене. Никой не ѝ обръща внимание, тя сякаш е невидима. С часове стои пред телевизионния екран, гледайки картинките от анимационни филмчета. Нещата се променят, когато в дома на семейството пристига младата социална работничка Джоан.

С помощта на жестовия език тя се опитва да върне Либи отново в реалния свят, за да може детето да общува с жест и говор. Но въпреки че виждат напредъка и положителните резултати, родителите на момиченцето решават да прекратят уроците с жестов език. Като привъженици на оралния метод, по който се обучават всички деца, те я записват в общообразователно училище, където Либи отново ще се напряга да разчита по устни и в междучасията ще стои сама, защото никой не може и не знае как да общува с нея, за да си играят. В среди като тази жестовият език не е считан за нужен, защото е непознат.

Сценарист на филма „Дете на тишината” е актрисата Рейчъл Шентън (Rachel Shenton). „Семейството няма никакви познания за глухотата и малкото им момиченце прекарва първите четири години от живота си в тотална изолация и мълчание, поради което впоследствие има проблеми с поведението и засилено безпокойство. Назначен е социален работник и едва когато той влиза в историята, виждаме едно красиво взаимоотношение между социалния работник и малкото момиченце. В резултат ставаме свидетели как момиченцето се превръща от притеснено и гневно в жизнено, интелигентно, гладно за знания четиригодишно дете – обяснява Шентън.

Актрисата е силно ангажирана с каузата на хората без слух. Когато е само на 12 години, баща ѝ остава глух при подлагане на химиотерапевтично лечение на рак. След кончината на баща си, Рейчъл Шентън научава британския жестов език. Докато учи сценични изкуства в колежа, участва като доброволец в местната благотворителна организация Дефлинкс (Deaflinks). За нуждите на благотворителността през 2011 г. актрисата изкачва връх Килиманджаро, за да набира средства. През следващата година тя става посланик на Националната общност на глухите деца (National Deaf Children's Society), за да продължи да повишава осведомеността за глухотата във Великобритания. Част от тази цел е създаването на уебсайт за социални контакти на глухи хора, наречен Вюток (Viewtalk).

Най-важното нещо в „Дете на тишината” са посланията, историята и гледните точки – разказва за филма Рейчъл Шентън. -  Няма достатъчно възможности за глухите деца и глухите възрастни в  многобройните проекти, които съм виждала, и за мен и моите приятели от общността на глухите е разочароващо, че много често продуцентските компании предпочитат в кастинга чуващи изпълнители за роли на глухи. А те са истински и дори без да играят, защото пресъздават на екрана собствените си емоции. Това е нещо, което исках филмът да покаже”.

В продължение на 9 месеца екипът събира средства, за да заснеме историята на Либи. Режисьорът Крис Овертън, който е съпруг на Рейчъл Шентън, разказва, че е бил наистина разтърсен, когато за пръв път е прочел сценария. „Знаех, че е специален и разбира се, заради на бащата на Рейчъл, откъдето са силните ѝ увлечения към глухотата. Тя наистина направи някои невероятни неща, за да повиши осведомеността към глухите – скочи с парашут, извървя Великата китайска стена, изкачи Килиманджаро, набираше средства през годините. Мисля, че най-трудното нещо, докато снимахме филма, бяха две неща – процесът на финансиране и самото действително заснемане. Това са двете най-трудни неща в моя живот”.

На 4 март 2018 вълнението е огромно. Текат церемониите по връчване на наградите на Американската филмова академия. Всички са затаили дъх пред екраните, където се обявяват номинациите по време на 90-тото издание на Оскарите. И когато съобщават победителя в категорията „Best Live Action Short Film”, радостта е неописуема. „Дете на тишината” е късометражният филм на годината. Рейчъл Шентън развълнувано жестира благодарствената си реч. Посланието вече може да изпълни благородната си мисия да осведоми обществеността колко е важно за ранната рехабилитация на деца без слух ползването на жестов език едновременно с речевото общуване (знаков билингвизъм).

А коя е Либи? Изпълнителката на ролята е петгодишната Мейзи Роуз Слай (Maisie Rose Sly). Русичка и синеока, тя впечатлява снимачния екип от раз. „Като се върна в момента на прослушването на Мейзи, това беше много специален ден. Всички ние изпитахме онова чувство, в което много бързо разбираш, че тя е човекът за главната роля. Тя е брилянтна малка актриса и през цялото време на снимките буквално ни разби” -  казва за нея режисьорът Крис Оветрън. Продуцентът добавя: „Мейзи е най-професионалният актьор, с който изобщо съм имал удоволствието да работя, а е само на 5. Това говори достатъчно!”

Екипът на филма е силно впечатлен от екранното присъствие на момиченцето, от начина, по който изразява емоциите си. „Когато срещнахме Мейзи, нейния чар промени всичко и мисля, че тя донесе едно съвсем ново ниво на автентичност във филма, а в по-голям мащаб, дава гласност чрез своя персонаж на всички глухи и тежкочуващи деца в страната” – заявява изпълнителния продуцент на филма. И нищо чудно, Мейзи Слай е напълно глухо дете, родено без слух, което ползва езика на знаците. По думите на оператора Абед Фархани: „тя може да играе точно като възрастен професионален актьор!”.

Това е филм, в който има сърце и душа. Малката Мейзи е част от посланието за повишаване на осведомеността, че жестовият език е средство за общуване - освен полезен, той е и забавен, което е още един плюс при малките деца.

„Дете на тишината” може да се гледа онлайн, с английски субтитри. Много силно послание в 20 минути.

Христина Чопарова

Изображения: IMDb

Прочетена 747 пъти