Вторник, 29 Септември 2020 13:05

Си Джей Джоунс – имало едно време жестове

Публикувана от
Оценете
(1 глас)

В средите на киноманите без слух той е легенда. Известен с неподражаемия си хумор, вдъхновяващ с това, че не е способен да стои без занимание и прави от телевизия до театър. Гастролира със стендъп комедията си по света, демонстрирайки безкрайна страст към актьорското майсторство. Продуцира, режисира и прави всичко възможно, за да популяризира езика на жестовете. Си Джей Джоунс, неуморният филмотворец

На 29 септември 1950 г. в Сейнт Луис (щата Мисури, САЩ), семейството на глухи родители с шест чуващи деца се увеличава със седмо - Си Джей Джоунс (CJ Jones). Когато е на 7 години, той заболява от гръбначен менингит и губи слуха си. За кратко се обучава по речевия метод в местно училище, но явно не се чувства добре там. Родителите му общуват с американски жестов език и Си Джей се премества в училището за глухи в Мисури, където жестовият език му помага да опознава света. Момчето обаче говори достатъчно добре, справя се със слухов апарат и повечето учители смятат, че мястото му не е в училище за глухи деца. Баща му, Кларънс Джоунс, не споделя същото мнение и се преборва синът му да продължи образованието си в училища за деца със слухова загуба. В богата на жестова комуникация среда бъдещият актьор се трансформира от срамежливо момче в лидер.

След гимназията Си Джей посещава Националния технически институт за глухи в Рочестър, Ню Йорк. Спортът го влече, а харизмата му го превръща в президент на класа, скаут, куотърбек в университетския футболен отбор, а накрая и водещ дипломната церемония на своя клас. След завършването Си Джей се присъединява към Националния театър за глухи, а след това две години гастролира с пиеси на главната сцена в Малък театър на глухите. Това предопределя над 35-годишната му творческа кариера в областта на седмото изкуство, театър и благотворителни дейности,  свързани с насърчаване на глухи ученици и студенти да създават свое изкуство. Харизматичният актьор е чест гост на стотици начални училища, гимназии, университети и колежи навсякъде по света, за да споделя таланта си с чуващи, тежкочуващи и Глухи, вдъхновявайки ученици и възрастни с посланието, че да си различен не означава да струваш по-малко.

Като дете на Глухи родители, Си Джей добре разбира колко е важно за потомствено глухите носители на езика на знаците да получават информация и достъп до забавни предавания. Той е разработил три моноспектакъла, обиколили САЩ, Япония, Швеция, Австралия, Еквадор и Канада. Чрез медийната си компания Sign World TV актьорът е съавтор, режисьор и актьор в поредица от 6 класически приказки за детска телевизия - поредица, наречена „Имало едно време жестове” (Once Upon A Sign titles). Актьорът е един от 4-те изпълнители със слухова загуба, представени в документалния филм „Виж какво казвам“ (2010). През 2013 г. Си Джей Джоунс получава наградата „Невил”, от училището за глухи в Пенсилвания. Тази награда се присъжда на лица, чуващи или със слухова загуба, които имат значителен принос за подобряване на живота на глухите и тежкочуващи лица.

През 2017 г. чернокожият актьор се снима в екшън комедията на Едгар Райт „Зад волана” (Baby Driver), където играе Джоузеф – приемният глух баща на Бейби (Ансел Елгорт). Историята разказва за шофьор на банда със симпатично и невинно лице, но уникални умения зад волана, диктувани от музикалната му плейлиста. В „Зад волана” Си Дежй общува с екранния си син на жестов език, а на премиерата колегите му, сред които Кевин Спейси, Джон Хам и Джейми Фокс, изразяват общата еуфория от успеха на филма чрез езика на знаците. Филмът е достъпен със субтитри и в българските торенти.

През 2021 г. Си Джей Джоунс ще участва в продължението на „Аватар” (Avatar 2) на Джеймс Камерън, а през 2022 г. е отредено да играе себе си в документалната лента „Несломим” (Indomitable) на режисьора Александър Фрийман. Филмът разказва личната история на режисьора, който прави филм за предизвикателствата и победите в живота на други творци с различни специфични състояния.

Христина Чопарова

Изображения: IMDb

Прочетена 101 пъти
Още в тази категория: « Чети по устните ми