В една обикновена на пръв поглед нощ ще се срещнат два много различни свята и след това нито един от тях вече няма да бъде същият.
Терек (Стивън Прескод) е тийнейджър, който отчаяно се опитва да скрие бездомността си. Напрежението просто струи от него, докато праща съобщения на познати в опити да намери къде да пренощува. Говорейки със случайно засекли се приятели, той си дава вид, сякаш не го притеснява нищо. Но на ъгъла на тъмната уличка го очаква нещо, което ще промени мирогледа му.
Арти (Робърт Таранго) е бял мъж на средна възраст, който е със сляпо-глухота. Застанал изправен на ъгъла, той невъзмутимо очаква все някой да го упъти към спирката и правилния автобус за вкъщи. Той не вижда, не чува и не говори, но е толкова спокоен и овладян, доверчив и усмихващ се, приел всички препятствия на света с философско смирение.
Срещата им е мощен, помитащ урок за Терек, който осъзнава, че липсата на място за пренощуване далеч не е най-големият проблем на света. Особено на фона на срещата с този толкова уязвим човек, застанал посреднощ сам на автобусна спирка и разчитащ на милостта на случайни хора. Глухотата и слепотата са дали на Арти различни възможности за справяне в един свят, в който трябва да се доверява на непознати. И това доверие е пълно с толкова много топлина, интелигентност и хумор, че Терек буквално забравя собствената си дилема, за да помогне на Арти да се прибере вкъщи. Той никога преди не е срещал човек със сляпо-глухота и буквално търси в движение начините да общува с него. Правилните средства за комуникация всякога са продиктувани от човещината.
Драмата е простичко разказана и поради тази си семплост – силно въздействаща. Срещата на противоположности е терапевтична и за двамата. И защото персонажите са толкова различни като темперамент, възраст, начин на живот и сензитивност, те имат какво да обменят. Един бездомник, който има всички сетива и може да се погрижи за себе си, макар че оцеляването би могло да му коства морала и човещината. И един притежаващ дом, но с различна сетивност човек, който не е способен да се погрижи сам за себе си, но пък е пълен с човечност и разбиране. Два свята, които се срещат за обмен далеч отвъд обстоятелствата, за да покажат нещо много важно: че отвъд видимите си различия всички сме преди всичко хора.
В реалност, която налага дистанция, късометражната драма „Усещане докрай” е напомняне, че сме тук да се чуваме, да виждаме отвъд себе си и дребните си грижи, за да можем взаимно да си помогнем. И да научим, че пътят към израстването минава през сърцето.
Робърт Таранго е първият сляпо-глух актьор, избран за ролята на Арти. Филмът е инспириран от срещата на режисьора Дъг Роланд с него, и това го вдъхновява да направи тази дълбоко трогваща история за възвърната почтеност, човечност и привързаност.
Изпълнителен продуцент е нечуващата актриса Марли Матлийн, носителка на „Оскар” за филма „Деца, забравени от Бога” (Children of a Lesser God, 1986). Интересна подробност е, че сред асоциираните продуценти са и двама българи – Илиян Иванов и Дана Проданова. 19-минутната хуманистична драма „Усещане докрай” е номинирана за наградите „Оскар” в категорията „най-добър игрален късометражен филм”. Достъпна е за гледане с английски субтитри ТУК.
Автор на текста: Христина Чопарова
Изображения: Уикипедия, Omeleto
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия