Някъде прочетох една много трогваща история. Ставаше дума за обикновен на пръв поглед жест – на интервю за работа в някаква фирма у нас се явил кандидат с двигателни дефицити. Шефът толкова се впечатлил от компетентността му, че решил да го наеме веднага, но не му казали. Вместо това заявили на кандидатстващия, че ще му се обадят. Човекът не хранел големи надежди, предвид обстоятелството, че хора като него отдавна са категоризирани с отвратително звучащия етикет „инвалид”. В превод: негоден. Шефът обаче не седял със скръстени ръце. Веднага преустановил всякакви други интервюта, повикал архитекти и строителни специалисти и за късо време изменил изцяло условията във фирмата с едничката цел да създаде максимум жизнеобходими условия за бъдещия си служител. Ако сте позагубили вяра, че такива затрогващи истории се случват често, нека ви разкажа още една. За млада жена с увреден слух. Снежанка Асенова (МимАрт).Тя учи фотография и дизайн, но големият въпрос е какво ще се случи след като завърши, ще се реализира ли професионално? Все пак у нас професионалистите търсят други професионалисти и „категоризираните” рядко получават шанс да покажат и разгърнат потенциала си. Но понеже нещата винаги се случват в точното време и с точните хора, скоро тя ще срещне и работодателя, който ще направи за нея най-големия жест.
Историята, както и първата, звучи почти притчово. Как започва всичко?
Покрай един все още нереализиран фотографски проект, щастливият случай среща Снежанка с издателя на списание „Фотомания“, Биляна Лаундс, която ù предлага работа в агенцията си. Новото работно място е пълно с предизвикателства за младата жена, но разбирането и търпението на колегите ù се оказва точно онова мостче, по което с внимание и подкрепа може да навлезе в тънкостите на графичния дизайн. Тя се учи бързо. Скоро поема все по-отговорни задачи по предпечат на списания и брошури. Но дейността на маркетинговата агенция включва и други креативни проекти, които отварят пред Снежанка и фотографски възможности.
И ето че идва премиерата на новия сериал „Връзки“, който стартира по бТВ от началото на месец юни. Фотографирането на гостите е възложено на дизайнерката. Снежанка е щастлива, че е част от екипа на най-успешния телевизионен продукт в момента, но в същото време е и леко тъжна, заради невъзможността да чува диалозите в сериала.
Разбира се, всяка ситуация си има и варианти за излизане от нея. В случая вариантът е затрогващ жест. Биляна Лаундс се свързва с приятели, които правят субтитри и филмът вече не е повод за тъга за Снежанка, а за усмивки. И за благодарност от сърце. „Връзки” пък вече се превръща в най-гледаният български сериал с български надписи. Ето как едно съвсем човешко желание да направиш словото достъпно за някой, който не го чува, може да предизвика цяла лавина от действия, крайният резултат от които е от полза за много други лишени от слух.
А приятелите, реализирали надписите, са небезизвестните Translators Heaven, където преводачите се раздават безвъзмездно от 2007 г., и чийто сайт www.subs.sab.bz предлага качествени в техническо и граматическо отношение български субтитри. Сега сериалът е качен в http://zamunda.net за свободно сваляне и вече е достъпен за хора със слухови дефицити.
Жестът към Снежанка изглежда простичък и самоподразбиращ се. Но от идеята до действието крачката е много голяма. По-същественото е, че човещината предава нататък онази искра, която в крайна сметка изгаря слуховите бариери. И носи надежда, че нещата все пак се случват, когато трябва и когато човек е готов за тях.
Освен всичко друго обаче, този жест е новина – от онези, за които няма да прочетете в интернет или да чуете по телевизията. Но е от новините, за които трябва да знаете. Защото всеки акт на човечност е най-важната новина.
Христина Чопарова
изображения: интернет