„Холокост” на гръцки означава „напълно изгаряне”. Думата предизвиква широк диапазон от емоции, които варират от смут до ужас, и от потрес до възмущение. От погнуса до жажда за възмездие. По исторически данни 375 000 души с увреждания са били подложени на насилствена стерилизация, от които 17 000 – със слухови увреждания.
Продължилото близо две години разследване проследява истории за Холокоста, които биват преведени на английски с помощта на четирима преводачи от унгарски.
През 1998 година четирима от оцелелите – Петер Фараго, Миклош Клайн, Клара Ердоси и Юдит Кьониг биват поканени на конференция – „Глухите хора в Хитлерова Европа” във Вашингтон, окръг Колумбия, за да разкажат пред публика историите си. Впоследствие те изнасят и лекции пред студентите в Унгарската асоциация на глухите евреи. Петият – Хари Дунай, живее в Калифорния. Той последен разказва за общите преживявания, подсилвайки и допълвайки разказите на четиримата.
Концентрационни лагери, безсмислен физически труд с цел омаломощаване и разстройване на човешкото здраве; всички измерения на физическото и морално унижение и най-сетне, газовите камери, в които животът свършва сред писъци и агония. За да скрият факта, че са глухи, те са се стараели да не общуват със знаци и да не пишат в пръстта. Липсата на комуникация се оказва спасителна за някои от тях, за да прибавят спомените си в архивите за поколенията. За да се помни.
За всяка нация това са спомени, изпълнени със срам. Срам и неудобство пред факта, че подобна човеконенавист и зверства са плод на умишлени решения, взети от човешки същества – хора от плът и кръв, завладени от болните амбиции да населят света с „чиста раса” от арийци, сляпо подчинени на Хитлер.
Неговият образ историята ще запомни не толкова с участието на Германия във Втората световна война и опита за господство на Третия Райх, колкото с човешкият геноцид, отредил на Хитлер историческата роля на чудовище. Диктаторът завинаги е обвързал личността си с мащабите на политическото престъпление, за което в света не е имало друг такъв прецедент за времето си.
Дона Райън заснема с камера интервютата, направени с жестомимичен превод. И през 1999 година разказите, архиви и факти биват събрани в илюстрована книга, озаглавена „Deaf people in Hitler’s Europe, 1933-1945”.
Книгата не е преведена у нас.
Автор на текста: Христина Чопарова
Източник на снимката: Amazon.com
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия