Неделя, 09 Август 2020 13:29

Не след полунощ

Публикувано от:

Нищо не е такова, каквото изглежда, и понякога най-невинното се оказва най-виновно. Психо фантастиката е предизвикателство за ума, а историите, написани в този жанр, обикновено са истории с неочакван край, балансиращи на ръба на нереалното. Такива са и разказите на Дафни дю Морие от сборника „Птиците”, прилични на странни сънища, от които изплуват скрити страхове, лица без маски и дълбоко потискани желания. Великолепни истории, в една от които персонажът е глуха жена.

Осемте разказа в сборника притежават дълбочина, чудесно психо портретиране и живи диалози. В „Не след полунощ” (Not after Midnight, 1971) английски учител от подготвително училище отсяда в гръцки курорт на о-в Крит, за да се отдаде на страстта си да рисува. Скоро се оказва, че е наел крайбрежната къща, където наемателят преди него мистериозно се е удавил. Странна двойка американци – алкохолизиран мъж, вманиачен по древногръцката митология и глухата му съпруга - извършват загадъчни риболовни екскурзии с лодка. Семейство Стол по странен начин ще се окаже свързано с изчезналия наемател, а за учителя Грей остава разгадаването на загадката от една визитна картичка.

В тази приятно дълга история се преплитат народопсихологическите особености на три нации – гръцка, английска, американска. Темпераментността и практичността на гърците, типичната английска педантичност и непоносимост към свободните нрави, както и скрит семеен конфликт в американско семейство с ясно изразени противоположности - шумен, деспотичен, циничен съпруг и кротка, безлична глуха съпруга, която безропотно понася пиянските му изпълнения. Но какво има надълбоко?

Разказът се води в първо лице от английския учител, като страничка от личен дневник, в който изплуват детайли за преживян ужас и пряко свидетелство за тайна, която не може да бъде разказана никому.

Автор на текста: Христина Чопарова

Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия

Оценете
(1 глас)
Прочетена 819 пъти