Печат на тази страница
Петък, 05 Февруари 2021 15:15

Познание за жена

Публикувана от

Израелският писател и журналист Амос Оз не търси отговор на въпроса „Какво искат жените” в „Познание за жена” (To Know A Woman, изд. „Милениум”, 2007). Романът е по-скоро дисекция на семейни отношения, в които един мъж на средна възраст живее в обкръжението на различни като визия и характер жени. Акцентът на историята е в онова познание, изведено в майсторство, което човек рядко има за най-близките си хора.

Йоел Равив е агент на израелската тайна служба Мосад, който се слави сред колегите си като „детектор на лъжата” и като тънък психолог, способен да разгадава сложни типажи и характери за целите на мисиите си. И докато по-голямата част от живота му преминава в опознаване на непознати хора, за него остават загадка най-близките му – съпругата му Иврия, дъщеря му Нета и двете ѝ баби, Авигейл и Лиза.

След като жена му умира в нелеп битов инцидент, Йоел се мести с останалите жени в околностите на Тел Авив и се опитва да се справи с вмененото чувство за вина заради епилептичните пристъпи на подрастващата му дъщеря, както и с вечните словесни двубои между бабите, които ту са в примирие, ту в опозиция. Всеки от семейството преживява по свой начин кончината, а възрастните жени постоянно си намират ангажименти с алтруистични каузи, една от които е да учат жестов език, за да са по-успешни като доброволки в асоциация на „глухонеми”.

(Кавичките са неслучайни, тъй като по времето, когато е писан романът (1989), Израел е в конфликтни отношения с Палестина, а и като цяло краят на 80-те г. на 20 в. са период на смяна на режими, характерно за които е подчертано неприемащото отношение към хора с различни дефицити. По тази причина архаичният израз „глухонеми” се е използвал за почти всички нечуващи, включително и до днес на много места по света. бел.ред).

Наречен „еврейския Толстой”, Амос Оз (роден Клаузнер), чийто литературен псевдоним Оз значи „сила”, обрисува много вещо и с тънки детайли персонажите си в „Познание за жена”. Чрез Йоел Равив повествованието е развито така, че създава усещане за части от таен бележник, разкриващ любопитни детайли за навиците и привичките на жените в семейството. И това постепенно разкриване, ситуирано между настоящото ежедневие и агентурното минало, превръща читателя в довереник на скрити семейни тайни. Дали за всеки човек те са едни и същи, Йоел не е убеден.

В крайна сметка, не е възможно да познаваш някого толкова добре, колкото себе си, но когато опиташ, може да се натъкнеш на изненадващи открития.

Христина Чопарова

Изображение: chitanka.info

Оценете
(1 глас)
Прочетена 274 пъти

Последните от Христина Чопарова

Свързани статии (по етикет)