Печат на тази страница
Понеделник, 08 Февруари 2021 08:10

Лора Редън-Сиъринг: жестовият език не отменя книжовния

Публикувана от

Тя пише стихове и поеми, а песента „Бел Мисури” (Belle Missouri), която съставя под псевдонима Хауърд Глиндън, се превръща в химн на републиканците по време на Гражданската война в САЩ. Сътрудничи на различни издания с репортажи и статии, изучава чужди езици и въпреки че никога не успява да овледее четенето по устни, активно се застъпва за преподаването с орални методи и изучаването на книжовния език наравно с  жестовия. Лора Редън Сиъринг (Laura Redden Searing).

Лора Катрин се ражда в семейството на Джон и Вилхелмина Редън в графство Съмърсет, щата Мериленд на 9 февруари 1839 г. Когато е на 11 месеца, гръбначен менингит я оставя без слух и за момичето е много трудно да се научи да говори. Родителите ѝ овладяват езика на знаците, за да могат да общуват с нея. 16-годишна, Лора постъпва в средното училище за глухи във Фултън, щата Мисури, където три години се обучава чрез американския жестов език и ръчната азбука (дактил).

Когато през 1858 г. приключва обучението ѝ там, тя отказва предложената ѝ учителска позиция. Притежава литературни заложби и достатъчно познания, за да продължи образованието си във висши учебни заведения, но за беда, по това време в САЩ няма колежи, които приемат глухи жени. Дори Националният колеж за глухи и неми (сега университет Галодет), е създаден едва през 1864 г. и не е приемал жени студенти до 1881 г.

 Лора Редън започва да изпраща свои стихове в сп. Харпър, а през 1858 г. първото ѝ публикувано есе се появява в „Американски анали на глухите”. Темите, които то разглежда, са глухотата, жестовият език и писането. Година по-късно е наета като колумнист и помощник-редактор в републиканския в. „Сейнт Луис”, а през 1960 е вече негов редактор и приема псевдонима Хауърд Глиндън. Изборът на псевдоним събужда спекулации, че е направен заради съществуващите предубеждения към жените-писатели от онова време. Тя обаче отразява като кореспондент на вестника Американската гражданска война, и във всичките ѝ материали този псевдоним е бил придружаван от истинското ѝ име, с което се опровергават твърденията, че го е използвала да прикрива пола си. Литературата впрочем познава достатъчно жени, творили под мъжки псевдоним.

Статиите ѝ от бойното поле съдържат чисто човешки преживявания, а междувременно поетесата-журналист поддържа и тясна кореспонденция с Ейбрахам Линкълн, сенатор Едмъндс и ген. Юлисис С. Грант по време на войната. Нейни стихове се превръщат в песен (Belle Missouri), която става химн на републиканците и насърчава лоялността към администрацията на Линкълн. През 1962 г. Редън издава първата си книга – „Изтъкнати мъже”, която съдържа биографии на членове на Конгреса, а две години по-късно излиза и стихосбирката „Идилии на битката и поеми на бунта” (Idyls of Battle, and Poems of the Rebellion, 1864).  

След войната Лора Редън става кореспондент на Ню Йорк Таймс и пътува много из Европа в периода 1865-1869. Изучава немски, френски, испански и италиански език. Докато е в Италия, пише статии за различни списания и прави репортажи за търговията с копринени буби и портокали, които изпраща на Министерство на земеделието на САЩ.  През този период среща художника Майкъл Бренан, но не им е съдено да останат заедно, тъй като той умира от мозъчен аневризъм, преди да се оженят. Година след кончината му, през 1868 г. нечуващата поетеса се завръща  в Ню Йорк и продължава да сътрудничи със свои стихове и статии на издания като New York Evening Mail, Harper’s, Putnam’s, и The Silent Worker.

31-годишна, Лора решава да се посвети на изучаването на речта и четенето по устни, и през 1870 г. постъпва в института Кларк, а две години след това се обучава при изобретателя на телефона Александър Греъм Бел. Въпреки че никога не успява да овладее напълно разчитането по устни, Редън си възвръща ограничената способност да говори и по-късно в своите статии горещо застъпва оралните образователни методи и изучаването на книжовния език наравно с жестовия.

През 1872 г. в Минесота един новооснован град приема името на литературния ѝ псевдоним, наричайки се Глиндън. След публикуването на втората ѝ книга с поезия „Звуци от тайни стаи” през 1873 г., в продължение на две години журналистката предприема дълги пътувания из Куба, Ню Орлиънс и американския Запад. При завръщането си в Ню Йорк се омъжва за адвоката Едуард Сиъринг, но бракът им не просъществува дълго. В по-късните си години живее със семейството на дъщеря си Елза. Сбогува се със света на 10 август 1923 г., на 84-годишна възраст. 

Лора Редън-Сиъринг е вдъхновяваща личност заради непрекъснатия си стремеж към образование, пълноценен живот и кариера въпреки липсата на слух. В допълнение към всички теми, с които е била ангажирана като журналист, значими остават статиите ѝ за глухотата, жестовия език и колко е важно да бъдеш грамотен.

Христина Чопарова

Изображение: Wikipedia, USdeafhistory, SHSMO 

Оценете
(1 глас)
Прочетена 404 пъти

Последните от Христина Чопарова

Свързани статии (по етикет)