В Япония фамилното име предшества личното, а при обръщения се добавя почтителното „сан” (господин) или „сама” (господар), като израз на уважение към ранга. При управлението на шогуните държавата се води от сложна структура, наречена „бакуфу”. Тя е съставена от самураи и богати владетели на области (даймио). Най-нисшите класи са селяните и онази прослойка от тях, която извършва дейности, свързани със смъртта – гробари, тъмничари в затвора, екзекутори и др., наречени ета.
Средоточието на шогуната е град Едо (старото име на Токио), където е разположен едноименния дворец и където бушуват скрити страсти и дворцови интриги, заплашващи стогодишния мир. Безволевият шогун, неспособен да взема решения, е заобиколен от враждуващи фракции, за чиито кроежи не знае нищо, но които са видими за всички останали. Жаждата за власт, алчността и завистта са се превърнали в новите политически ценности, срещу които трябва да се изправя – често с риск за живота си – почтеният следовател на шогуна.
Сано Ичиро е син на ронин – самурай без господар. Възпитан стриктно в кодекса на честта – Бушидо, който повелява лоялност преди всичко към върховния господар и след това към семейството, в своите разследвания той често ще се сблъсква с противоречия както в самия кодекс, така и с изкушенията да го нарушава. Започнал като полицейски началник (йорики) по времето на първия шогун, той успява да разкрие заговор срещу него и дори да спаси живота му. Като израз на благодарност шогунът издига Сано Ичиро до свой личен следовател – сосакан сама. Задълженията му са да разследва събития и хора, което често е мисия на ръба на закона, заради наложените от режима или от японската култура ограничения.
Така например за самураите е недостойно и духовно омърсяващо да се докосват до трупове, а аутопсиите са забранени от закона и се наказват със смърт. Сано Ичиро е принуден да търси начини за разрешаване на загадките, заобикаляйки разпоредби под постоянната угроза да бъде разкрит от шпионите на дворцовия управител Янагисава – негов враг и домогващ се до трона с всички средства.
Всеки от романите на Лора Джо Роуланд за Сано Ичиро е удоволствие за сетивата. Не само защото чрез майсторски написаните криминалета читателите сами тръгват по следите на сложно замислени престъпления, в които всеки изглежда виновен и с мотив, но и защото пътят на разплитането на загадката е като разходка из културата на една страна, считаща себе си за духовно израснала, но в същото време безкрайно ограничена от диктатурата на шогуната.
В разследванията си сосакан сама често ще се сблъсква със заподозрени или свидетели, които са със слухова загуба. Така например, докато разследва странната смърт на мъж, жена и дете в изгорял храм на забранената секта „Черният лотос”, Сано Ичиро попада на колоритен тип, препитаващ се чрез атракции на уродливости, чийто телохранител е глух и ням („Якешину”, книга 6). В „Суиши” - книга 8 пък разпитваният от васалите на следователя свещеник е силно недочуващ от старост.
Дворцовата сага, в която животът и разследванията на Сано Ичиро се развиват и преплитат с този на останалите персонажи, се съдържа в 15 новели, които могат да се четат както самостоятелно, така и последователно. Всяка от книгите съдържа препратки към предишните случаи на Сано Ичиро, а заглавията им са чудесна възможност за езиково обогатяване, тъй като са термини от японския език, ключови думи за самите случаи. Така например „Урагири” означава предател, „Иредзуми” - татуировка и т.н.
И няколко думи за авторката. Лора Джо Роулънд е американска писателка, внучка на китайски и корейски имигранти. Микробиолог по образование, тя е инженер в НАСА. Започнала в свободното си време да прави илюстрации на детски книги, тя се записва и на курс по творческо писане, където открива, че писането ѝ допада повече от рисуването, само че в областта на криминалистиката – като израз на уважение към баща ѝ, любител на загадки, и като почит към японския писател на криминални романи Мураяма Ичиро, подписвал се с псевдонима Сано Йо.
Културата на Япония до голяма степен е повлияна или направо заимствана от Китай. Придържайки се към исторически достоверни данни за Токугава и Янагисава, писателката създава удивителни истории за убийства, в които умело се разкриват психологическите особености на характери, повлияни от тъмното и светлото, в контекста на смутни времена, където чест и безчестие са в битка за надмощие.
В линка може да видите последователността на книгите за Сано Ичиро, излезли на българския пазар и достъпни за свободно сваляне и четене олайн.
Автор на текста: Христина Чопарова
Изображение: със снимки от chitanka.info
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на изключителните права да публикува тази статия