Печат на тази страница
Сряда, 20 Април 2022 16:36

Ярослав Хашек или за анекдотичния поглед към живота

Публикувана от

Познат на читателите със сатиричния си роман „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война”, с „Виолетовия гръм” чешкият писател Ярослав Хашек отново предлага хумористичен поглед към най-абсурдни житейски ситуации, в една от които персонажът е нечуваща жена.

Както сам твърди Хашек, „Съгласен съм с Швейк: няма нищо по-хубаво от това да се правиш на идиот”. Всъщност, така нареченият анархизъм на писателя е именно свободата да изразява в хумористична форма и с остро сатирично перо наболели въпроси от политически и народопсихологически характер, придобили в творбите му облика на мъдри афоризми.

Виолетовият гръм” (Fialový hrom, 1958) е сборник с около 20 забавни разказа (в превод от чешки на Нина Цанева), в които житието на обикновени граждани анекдотично изпъква на фона на „нередовна” социална действителност. Обект на разказите са обикновените, простонародни хора – продавачи, свещеници, затворници, дребни чиновници, циркови предприемачи, които развиват своя собствена философия за живота и ценностите, които прегръщат след челен сблъсък с някоя социална несправедливост или недоразумение.

Героите често са на границата на реалността и абсурда, между сериозността и пародията, между тъжното и смешното. Хашек ги „въоръжава” с морбиден хумор, a простонародната им реч ги издига до заслужили артисти на сцената на собствения им живот, който сам по себе си е една голяма хумореска, в чийто сценарий се набъркват бездарни политици, закостенели бюрократи, корумпирано духовенство и мнителна полиция.   

В разказа „Осиротялото дете и тайнствената му майка (Трогателна история от буржоазния печат)” Хашек пародира медиите и страстта им към мелодрама чрез историята за подхвърлено бебе, чиято мистериозна майка е обект на засилен интерес години наред, за да се подклажда с пикантни детайли обществения интерес и да се увеличават продажбите на булевардна преса, дори когато „бебето” е вече в зряла възраст.

В глава VI от разказа - „Глухонямата слугиня” за негова майка е набедена жена без слух и говор, която в крайна сметка се отказва да обяснява недоразумението, тъй като никой не разбира жестов език. А и колкото по-голямо е обясняването, толкова повече нищо не се изяснява. Мълчанието винаги е мъдро решение и отлично средство за неутрализиране на глупци.

Архаизмът „глухоняма” в лексиката на наратива идва да подчертае още повече отколешната неспособност на общественото мнение да дефинира коректно онова, което не познава. А и недоразуменията изобщо не са възможни за изясняване в творбите на Хашек. Сякаш абсурдът сам по себе си не се нуждае да се превръща в справедливост в един свят, където лудницата е единственото нормално място с пълната свобода да си какъвто избереш.  

Христина Чопарова

Изображение: chitanka.info

Оценете
(1 глас)
Прочетена 103 пъти

Последните от Христина Чопарова

Свързани статии (по етикет)