Четвъртък, 28 Юли 2022 15:47

Дороти Майлс – първоприходецът в жестираната поезия

Публикувана от

В нечуващите общности на Уелс и Съединените щати името ѝ се свързва с множество поетични творби и рецитали, изпълнени изцяло на езика на знаците. Дороти Майлс (Dorothy Miles).

„Дот”, както ще я наричат близки и приятели, е родена на 19 август 1931 г. в Холиуел (Северен Уелс), като най-малкото от петте оцелели деца на Джеймс и Ейми Скуайър. Когато е на 8 години, гръбначен менингит я оставя без слух.

Получава основно образование в Кралското училище за нечуващи и училището „Мери Хеър”. На 25-годишна възраст Дороти Скуайър емигрира в САЩ, където с частичното спонсорство на Британската асоциация на Глухите (BDA) се обучава в колежа „Галодет”. Там тя става член на младши клас от почетното общество „Галодет Фи Алфа Фи”, редактира студентски списания и печели награди за проза, поезия и актьорско майсторство.

Името ѝ е включено в изданието „Кой кой е в американските колежи и университети” (1961), а някои от нейните творби са публикувани в „Тихата Муза” (The Silent Muse), антология с избрани произведения на нечуващии автори от последните 100 години.

В „Галодет” Дороти среща своя състудент Робърт Майлс, за когото се омъжва през 1958 г., но бракът им трае само една година. През 1961 г. се дипломира с отличие и бакалавърска степен, а след това работи като учител и съветник на възрастни нечуващи.

Присъединява се към новооснования Национален театър на Глухите (NTD) през 1967 г., и започва да създава поезия чрез книжовен английски, британски и американски жестов език. Рецитира стиховете си с говор и жест, което се оценява както от нечуваща, така и от чуваща публика.

След 20 години живот в САЩ, през 1977 г. Дороти Майлс се завръща в Обединеното кралство, за да работи в кампуса за услуги за нечуващи в Калифорнийския държавен университет в Нортридж.

Британската асоциация на Глухите с радост я приема за свой член, активно популяризиращ британския език на знаците чрез поезията, която създава. Майлс поставя основите на съвременната поезия с жестов език в САЩ и в Англия, с което получава признание като пионер в областта и е вдъхновение за много от младите нечуващи поети.

Националния Съюз на Глухите по онова време издава по BBC TV първата по рода си телевизионна програма, наречена „Отворена врата” (Open Door). Там Майлс рецитира стихотворението си „Език за окото” (Language for the Eye) и дискутира създаването на телевизионната програма за Глухи и тежко чуващи, наречена „Виж и чуй” (See Hear).

Дороти Майлс работи съвместно с Британската асоциация по различни проекти, като речника на асоциацията, съставянето на първото учебно ръководство за преподаватели по британски жестов език и основаването на Съвет за напредък в комуникацията с нечуващи хора (CACDP).

През 80-те години нечуващата поетеса работи самостоятелно като самоосигуряващ се писател, лектор и рецитатор, популяризиращ преподаването на жестов език и обучението на преподаватели в театъра за нечуващи. Създател е и на първият университетски курс за обучение на преподаватели по британски жестов език (British Sign Language Tutor Training Course), написва и ръководство за начинаещи, което става бестселър на тв BBC.

Въпреки успешната професионална дейност и ангажираност с каузите на нечуващите, Дороти Майлс страда от маниакална депресия, която се обостря в началото на 90-те години и става причина за кончината ѝ. На 30 януари 1993 г. слага край на земния си път, като се хвърля от прозореца на втория етаж на жилището си.

Ключова фигура в литературното наследство на езика на знаците в нечуващата общност, Майлс е вдъхновител за съвременната жестирана поезия. Заради нейната отдаденост на културата на Глухите и жестовия език, нейна мечта е била преодоляването на пропастта между чуващата и нечуваща общност. В нейна памет близки на поетесата от двете общности създават Културен център „Дотроти Майлс” - благотворителна организация със седалище в Съри (Англия), която популяризира британския жестов език и повишаването на осведомеността за хората от британската Глухата микрообщност. 

За 13 години съществуване културният център създава множество програми за изкуства, дни на занимания за деца, BSL курсове, курсове за информираност за Глухите и многобройни семинари и събития, свързани с нечуващата общност. След затварянето на центъра поради липса на финансиране за голяма част от дейностите му, организацията „Жестовия език на Дот” (Dot Sign Language), продължава да развива най-успешната от тях - преподаването и курсовете с BSL в малки поселища в южен Лондон.

Делото на Майлс продължава чрез техните много успешни обучения на работното място, в училища, скаутски отряди и младежки групи, така че за всички млади хора да бъде достъпен жестовия език в реални условия и в комуникация с нечуващи.

Преведе от английски и разказа за вас Христина Чопарова

Изображения: BDHS, Deafhistory, BBC See Hear

Оценете
(1 глас)
Прочетена 42 пъти