Неделя, 21 Юли 2024 15:52

Тишина или поглед към културата на Глухите

Автор:

Романът "Тишина" (The Quality of Silence, 2015) на Розамънд Лъптън представя едно пътуване в тъмнината на Аляска, предприето от майка и 10-годишното ѝ момиченце, носител на културата Глухи, което общува с жестов език. Издадената на български език през 2018 г. книга на изд. "Ентусиаст" е в жанра трилър. Наративът се води едновременно и от детето, и от автора към майката, за да представи по-добре впечатленията от два свята – тих и звучен.

Фабулата

Ясмин и дъщеря ѝ Руби потеглят към Аляска, за да празнуват Коледа с бащата, изследовател и биолог, интересуващ се от животинските видове в полярната област. Насред зверски студове и липса на постоянен обхват, Матю Алфредсън общува с жена си чрез телефонна сателитна връзка, а на малката си дъщеря изпраща имейли от лаптоп.

Двете предприемат трудното пътуване, без да знаят, че междувременно в инуитското селце Анактуе, където се намира Матю, избухва унищожителен пожар, в който загиват всички 23 жители, но жертвите са 24. Полицията, направила и невъзможното, за да издири оцелели в почти пълен мрак и ледени вихрушки, смята последната жертва именно за изследователя.

Жена му Ясмин обаче има обостреното усещане, че той е жив, въпреки че разследващите всячески я убеждават в безспорните на пръв поглед доказателства за обратното. В трудните полярни условия никой повече няма да си направи труда да търси предполагаемия оцелял, но съпругата и дъщеря му упорито търсят начини да го открият сами.

Всичко, което е останало от Матю, е по чудо неразтопена от пожара платинена брачна халка и изпуснат сателитен телефон. Той е някъде сред снежната пустош, без връзка със света и без изгледи да бъде издирен, защото го считат за мъртъв. Спасението му е в ръцете на най-близките му.

Жив ли е Матю Алфредсън? Кой изпраща имейлите с мъртви полярни животни? Докъде се простира надеждата, способна да прекоси арктическа пустош? Какъв е светът на жестовете през погледа на 10-годишно момиче и защо Руби отказва да говори? Отговор на всички тези въпроси дава романът "Тишина", достъпен и онлайн.

Размисли след прочита

Книгата е авторов поглед към света на американските носители на жестов език от културата "Глухи" и опит за осветляване на особеностите в тяхната комуникация. Прави обаче впечатление употребата на архаични термини като "глухонеми" и "жестомимичен", както и си личи очевидния стремеж да се граматизира и интелектуализира аграматичния изказ на представителите на тази културна група.

10-годишната Руби е родена без слух в чуващо семейство и нейните родители са положили усилия да научат американския жестов език, както и да рехабилитират речево детето си. Руби учи в масово училище, където търпи подигравки, че не е като другите, няма приятели и отказва да говори, защото собствения ѝ неразвит говор ще звучи странно за другите и нечуто за нея.

Типично семейство с Глухо дете, Ясмин и Матю подхождат с разбиране към вродената липса на слух на дъщеря си и осъзнават нейната уязвимост в свят, където на детето се налага да чете по устни и да бъде изолирано заради различието си. Затова въпреки желанието си да я предпазят от негативно конотирани термини и злободневната реалност, те все пак не скриват устните си, когато разговарят помежду си, и не ѝ забраняват да общува знаково, въпреки желанието им детето да не свиква да си служи само с пръсти.

Семейството е обезпечило достъпността на дъщеря си до звуци чрез съвременни технологии – вибрираща гривна, която предупреждава Руби за коли и шумни обекти; компютърна програма за транслиране на реч в текст, наречена "Магически глас", с опции детето да избира като кого да звучи и обучение, включващо различни музикални инструменти.

Както всеки човек с естествен слух, майката Ясмин много държи детето ѝ да ползва собствения си глас, въпреки че то отказва да говори, предпочитайки да изобразява думите със знаци. За Руби това също е употреба на думи, но безгласова. Типичен за културата на Глухите личен избор, заради който родените без слух и общуващи изцяло жестово са били наричани "глухонеми".

Поставянето на нечуващ персонаж сред екстремните полярни условия, при това дете, постига психологическия ефект на свързване на Тишината отвътре с Тишината отвън, както и родителското разбиране за детския отказ от говорене въпреки всички положени усилия то да развива наличните си потенциални възможности, за да има по-социално бъдеще.

Когато си на 10 обаче, имаш желание единствено да те оставят на мира и да нямат към теб очаквания да бъдеш като другите, да постигаш повече от тях и да се доказваш, че си не по-зле приспособим, знаещ и можещ от чуващите си връстници.

Книгата представя описание на някои знаци от американския жестов език, с който Руби общува с родителите си, а също и ограниченията на този език, неговата аграматичност, която влиза в конфликт с граматичните правила, когато се налага родителят да говори на друг чуващ и едновременно с това да жестира думите си, за да го разбира и детето му.

В романа жестовият език е представен като своеобразна ономатопея, заради звукоподражанието чрез знаци и изобразяването на емоции чрез израженията на лицето. Действително можеш да изобразиш удивителен знак чрез пръсти, но по-голям ефект има, ако направиш стъписана физиономия, която много по-красноречиво ще покаже чувството ти, нали?

"Тишина" (в оригинален превод "Качествата на Тишината"), представя сравнително достоверен образ на културата на Глухите чрез образа на подрастващо момиче с вродена слухова липса, чийто свят остава непознат за всеки отвън. Създава се представата за пленничество по неволя, което често е първоначалното усещане и на хората с придобита слухова загуба (тежко чуващи, оглушали). Всички тези нечуващи култури обаче имат възможност да опознават Тишината си достатъчно в хода на живота, за да се освободят от "манталитета на жертва" и да усвоят безценните предимства, опознаване и разгръщане на сетивността. За жалост, не при всички се случва такова освобождение и приемане. 

Родителските страхове и тревоги за бъдещето на Руби и нейната самостоятелност, за изграждането на социални контакти и образование, любовта и силата на човешкия дух при справяне в стресовата ситуация на преследване с многотонен камион из суровата Северна Аляска – всичко това превръща романа в интригуващо четиво, освободено от претенцията да предостави просто малко адреналин на читателя.

За автора

Розамънд Лъптън е автор на романи в жанра трилър. Родената през 1964 г. британска писателка е специализирала английска литература в Кеймбридж, била е копирайтър и сценарист за телевизия Би Би Си. Романите ѝ са международни бестселъри, преведени на над 30 езика по света. У нас са издадени на български език от изд. "Ентусиаст" почти всички нейни книги: "Сестра" (Sister, 2011), "Послепис" (Afterwords, 2015), "Тишина" (The Quality of Silence, 2018).

За да предаде понанието за Глухата култура чрез историята на жестиращото момиче в 'Тишина", Лъптън се е консултурала с редица специалисти, в т.ч. с д-р Себастиан Хендрикс, консултант по педиатрична аудио-вестибуларна медицина и с Джийн Страус, журналист и репортер на Движение "Загуба на слух", споменати в благодарствените бележки и в библиографията на романа.

Автор на статията: Христина Чопарова

Изображение: chitanka.info

Сдружение НЦАК „Ние ви чуваме“ е носител на правото да публикува статията

Оценете
(2 гласа)
Прочетена 270 пъти