В шест вечерта се случват не само апокалипсиси, но и смислени разговори – за литература, за тъга, за романа като терапия и за нещата, които остават. Освен най-превежданият у нас, Георги Господинов е и много обичан писател, видно от липсата на празни места и преливащите от млада публика стълбища на Мраморното фоайе.
Когато се срещнахме за пръв път за интервю, с Георги Господинов си говорихме за апокалипсиси, бръмчащи в сънищата мухи и необходимостта от субтитри за нечуващи хора. Тогава той сподели с мен, че силно подкрепя такава идея, тъй като също има слухови затруднения. Но годината бе 2010 и все още очаквахме цифровизацията, която да позволи субтитрите в реално време.
И ето че сега, почти 15 години по-късно, няколко романа в повече, куп награди, сред които италианската "Стрега" и международния "Букър", се срещаме за пореден път с Георги Господинов на литературна среща, на която чрез софтуер за транслиране на реч в текст е възможно да се проследи всяка дума от дискусията на живо.
Преди началото ѝ Георги сподели с мен, че изключително много се радва, че най-после субтитрите са факт, и то именно на събитие с негово участие. Неслучайно именно той като човек, изпитал по себе си копнежа към съхраняване на звуци, може да оцени високо тези нови технологии за хора с тежко чуване като подходящо средство за достъп до културни събития.
Както вече информирахме, софтуерът SubtitleNEXТ генерира субтитри на голям екран от реч на живо и по този начин позволява на публиката да следи текстово диалога. Така се гарантира пълнен и дословен пренос на информацията, без да се изпуска никаква част от репликите и въпросите.
За "Естествен роман"
В началото на разговора си с писателя проф. Амелия Личева изтъкна, че философията, зад която застава Софийският международен литературен фестивал вече за 12-ти път, е да предоставя широк достъп до програмата. Затова специално за нуждите на хората със слухови дефицити, уважили литературната среща с Георги Господинов, за втора поредна година в рамките на фестивала е осигурена иновативната технология за достъп чрез субтитри в реално време.
Естествен и непринуден, Георги Господинов сподели, че да си награждаван писател не променя обстоятелството, че той все така предпочита да общува с публиката си на естествен език, на общочовешки теми. Успехът на "Естествен роман" често е бил причина да му задават въпроса доколко е биографична книгата, и притеснението да обяснява пространно го подтикнало да отговаря в проценти.
Романът, определен от него като 83% биографичен, се появил през 1999 г. след участие в конкурс за ръкопис, който Господинов печели, и оттогава този първи негов роман е бил преиздаван цели десет години. "Романът на поколението от 90-те" обяснимо предизвика множество спомени, защото – по думите на писателя, тези времена изобилстват от твърде много тъжни истории, всяка от които заслужава да бъда разказана – и за човека, който спи под сгъваем стол, разнасяйки го навсякъде, и за жената, поискала да си купи половин лимон, понеже не разполагала със средства за цял.
Проф. Личева отбеляза интересния факт, че във всяка от книгите на Георги Господинов забелязва аналогия с наука и знания. Той потвърди, че във всички свои книги, появили се първоначално върху тефтери и салфетки по време на множеството му пътувания, го има и този елемент - във "Физика на тъгата", например, отнела му 10 години да я напише, става дума за физика, за квантова физика; във "Времеубежище" има наука за паметта и времето, в "Градинарят и смъртта" – ботаника и екзистенциалност. "Живеем във време, в което е хубаво да се търсят отговорите и знанието в литературата" - заключава той.
Терапевтичната сила на романа
Смъртта и тъгата от загубата не са тема, за която човек може с лекота да говори. Дори я избягва. Но у Георги Господинов тази съвсем човешка тема има терапевтичен смисъл в последния му роман – "Градинарят и смъртта" (ИК Жанет-45, 2024). „Тъгата, когато бъде назована, някак по-лесно се приема, макар че не става по-малка от това, че вече си ѝ дал име." - заяви писателят. Този последен роман е вид терапия за него и по думите му, баща му би го харесал.
Господинов сподели наблюдението си, че колкото човек е по-близо до земята, градината, животните, толкова по-пряк поглед има към естествени процеси като раждането и смъртта, и е по-подготвен да ги приеме. Докато в съвременната градска реалност хората са някак по-откъснати от природата и поради това по-несвикнали да приемат кончини, да се справят с тъгата и страха си от края.
Писателят спомена, че харесва обичая, когато стопанинът си отиде, тази новина да се съобщава на дърветата, на животните му – "Отиваш при черешата и прошепваш на листата ѝ, или духваш в ухото на вола, и готово, те вече знаят" – усмихна се Георги.
Този маниер на съобщаване е базиран на невидимите енергийни нишки, които свързват човека с всичко съществуващо, и когато смъртта прекъсне тази нишка, е нужна щадящата уведомителност, която изтрива тревожността на останалите без грижа безсловесни живини.
За бащите, градините и страхът от края
Георги Господинов разказа, че баща му е бил градинар, от този тип хора, които обикновено възрастта прави невидими за другите. Той всякога имал интересни истории за разказване, макар че е бил типичният "всекидневен" човек, за когото няма да прочетеш във вестниците, но самият той до последно останал верен на леко старомодния маниер да чете хартиени всекидневници.
Изключително затрогващ бе споменът за желанието на баща му да доживее да види първите кокичета и пролетта, особено когато е толкова трудно да намериш кокичета през декември.
Когато е бил на 4 години, Георги Господинов получил много силни болки в ухото, заради които крещял, че умира. Баба му го опровергала, че няма да умре, понеже в тези работи с умирането си има ред, и че първа ще е тя, после майка му и баща му, и накрая той.
Някак е успокоително, сподели Георги, че има подобен поетапен ред, който да разтегне във времето големия финал. Но у човек страхът от смъртта е онтологично заложен. Повече тревога предизвиква обстоятелството, че има нещо много тъжно в безшумен, незабележим край, в който някой – например съсед – си отива внезапно, а никой във входа не разбира това.
Дали има антидот срещу тъга, невидими кризи и апокалипсиси, които идват в 6 вечерта? Онези състояния, в които човек осъзнава, че избутва някъде под килима на паметта си въпросите, свързани с края (собствения си или този на близките си), но в мигове на екзистенциални кризи, когато връхлитат именно такива въпроси и теми, или ги посреща и разнищва, или търси начин да се освободи от присъствието им, да не мисли, да "смени канала".
Въпроси от публиката
Първият въпрос бе зададен от дама, която попита писателя дали смята, че след смъртта има нещо, остава ли човек някъде? Той отговори, че няма как да даде отговор на този въпрос, но е хубаво, ако човек остава в паметта на хората с нещо, независимо какво.
Друга дама го попита как успява да се съхрани при толкова много тъга и липса на смисъл, дали се изгубва? "Изгубвам се, изгубвам се!", потвърди Господинов. Той заяви, че има един момент, в който към смисъла го връщат именно живите неща, нещата, които остават. И всъщност само онова, на което е отредено да умре някога, е живо.
Младеж на видима възраст около 18 години го попита накрая дали би променил нещо в "Естествен роман". Господинов стана от мястото си, заявявайки, че не чува добре и ще се приближи до младежа, за да му отговори. Щом млад човек на неговите години е чел тази книга, значи не би променил нищо в нея. А и романът иначе не би бил естествен.
60-минутната дискусия приключи с покана на модератора Амелия Личева към публиката да получи желаните автографи и с коментар, че последният въпрос към Георги Господинов е доказателство как романите му модернизират четенето и успяват да достигнат до млада читателска аудитория, което е доказателство за значимостта на неговата литература.
Благодарности
Ще простим на изкуственият интелект, който направи достъпен този разговор, дребните грешки и неточности в транслацията (например думата "романи" той "чуваше" като "Румъния"). Удоволствието от достъпността до жив диалог чрез субтитри за нечуващия е сравнимо единствено с проглеждане за незрящ, който изведнъж е в състояние да вижда.
Благодарим на Иванка Бойнска и Камен Фердинандов от "Профюз Диджитал" за субтитриращата технология, на организаторите на 12. Софийски международен литературен фестивал, че я осигуриха, и на Георги Господинов за топлата, естествена среща и хубавия разговор.
Още едно събитие ще бъде субтитрирано в рамките на фестивалната програма, на 13 декември (петък), от 14:00 ди 15:00 ч.
Автор на статията: Христина Чопарова
Снимки: Ние ви чуваме и Камен Фердинандов
Сдружение НЦАК „Ние ви чуваме“ е носител на неизключителното право да публикува статията и снимките