„България... Има ли някъде по-красива земя, събрала в себе си ниви, в които слънцето слиза да си почине; езера като детски сълзи; планини, чиито върхове пробиват небето и сякаш крещят: „Български сме во веки веков!”? До кокичето стои дъб, до светилището – морски бряг, до кръста – люлка. Не прилича ли България на една красива, везана с шевици риза? Който и да я облече, всекиму е по мярка. Не е ли тя и песен? Тъжна, изстрадана, тежка песен, литнала към Космоса, за да разкаже за Делю Хайдутин. Не е ли тя и роза дамасцена, чиито листенца благоухаят и редят приказки за славни тракийски царе? България е държава на духа, чийто напредък се дължи и на българския език, писменост и култура. Гордея се, че съм родена в нея и че съм част от силен народ, който пази традициите и обичаите си. Кукерството, сурвакарството, нестинарството, леденото мъжко хоро, мартениците, боядисването на яйца, лазаруването – това са нашето минало, настояще и бъдеще.” Тези силни слова прегърнаха смълчаната зала в столичното читалище „Добри Чинтулов”, където на 5 март 2018 г. (понеделник) любимата поетеса на поколения българи Ивелина Радионова представи новата си книга „България навеки”.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, на 28 октомври т.г. столичани бяха погалени с „Обич” от поетесата Ивелина Радионова, която представи това изпълнено с магична топлота продължение на повестта си „Алтъна”. В същата зала на НЧ „Светлина”, където миналата година през декември градът се сгуши за първата си среща с родопската красива приказка на Дойчин и Алтъна. Тогава събитието бе уважено от гости със слухови дефицити, чиито сърца авторката спечели, и немалко пъти след това те бяха гости и на следващите ú премиери – „Все ти пиша, Любов!” и „Обич”. Понеже от обич сме направени, обичта винаги намира преките пътища да достигне до всяко сърце. За да утеши, да донесе хубавини и да остави след себе си красивите цветя на омиротворението.

Когато сърцата са си далечни, за да се чуят, е нужно да крещят. На едно сърце разстояние диалогът е без думи. А с нейните заедността се превръща във вълшебство. Тя, дето все пише до Любовта. Ивелина Никова. Не е вярно, че не праща писмата – в мразовитата вечер на 11 март те пристигнаха, където бяха пратени. И отговорите не закъсняха – птици от усмивки и лъчи от взаимна радост. Всички говорят на един език, когато са само на сърце разстояние.

Едва ли има някой, скъпи читатели, който още да се съмнява, че живеем в свят, където Любовта е единствената реалност. Ангелогласните ú посланици стават все повече – чрез творчеството, което преминава през душите им, за да си гребне от светлината и да я понесе навън, за да запалва и други светлинки в нечии души. С прекрасни слова, в които самата Любов е истинска и себе си, предизвикваща ви да я опознавате и да я поканите в живота си. И ето сега, когато пролетта се кани да нахлузи онези зелени обувки, с които да танцува из поля и градини, из въздуха се носи усещане за нещо предстоящо. Шумолят хартиените криле на нова книга, която идва като послание за онези, които все още се страхуват да пуснат Любовта да влезе. "Все ти пиша, Любов". На 11 март  2017 (събота) столичното читалище „Добри Чинтулов” (в кв. „Дианабад”, бул. „Никола Габровски” № 55), ще бъде домакин на премиерата, където любителите на мерена реч от всички възрасти ще могат от 18.00 ч. да се насладят на това пътуване, да преоткриват себе си и да повярват отново, че Любовта побеждава всичко. Че щастието е въпрос на личен избор. И да го помнят.

Градът се настройва за сън, сгушен в сиянията на улични светлини, сред които вятърът кротко размотава прежда от сива мъглица.В неголямата зала на читалище „Светлина” в столичния квартал Стрелбище на 10 декември, още в 18.00 ч., литна духът на Родопа, летеше над притихналото множество, шмугваше се между столовете, шумолеше между букетите и танцуваше около пламъка на свещта, горяща на масата до Ива. Като излязла от повестта, жива Алтънчица. И писъкът на гайдата хукна след гледките от Родопа, които течаха като река на екрана. Премиерата бе магическо докосване, от което всеки отнесе в душата си стоплящ спомен.