Да четеш поезията на Владислав Кацарски е покана да влезеш в много съкровен, интимен свят. Едва ли има по-голяма интимност от това да разголиш Душата си. Човек изпитва леко неудобство, че е станал свидетел на нещо толкова възвишено, изразено с думи и сякаш недокрай изказано – та нима при многохилядното изобилие от български думи съществуват такива, способни да изразят в пълнота неизразимото?