Роден на 3 май 1915 г. в Брест, в семейството на флотски комисар от източна Франция като Пол Жорж Огюст Бюркел (Paul Georges Auguste Burckel). Менингит го оставя без слух, когато е едва 3-годишен.
В ранните години от живота си (1919-1923) получава образование в родния си град, но когато е на осем години, семейството му се мести в Нант, където момчето може да посещава института за нечуващи „Персаготиé” (Institute La Persagotière), и усвоява жестовия език. Остава в института до 1931 г., след което се завръща в Брест, за да завърши чиракуването си като дърводелец, а през 1935 г. постъпва в парижкото училище „Буле”.
През 1932 г. в Брест избухнал голям пожар на ул. „Керфаутрас”, а френски вестник по онова време отразява смелостта и решителността на 16-годишния Пол Бюркел, който цяла нощ не спирал да помага на жертвите и извеждал немощни хора от домовете им в почти унищожената сграда. Затова не е изненадващо, че нечуващият младеж решава да се включи във войната.
На 18 юни 1940 г. генерал Шарл дьо Гол отправя историческия си призив за присъединяване на французите в борбата срещу нацистка Германия, макар че правителството на маршал Петен е поддържало сключването на примирие. Апелът на дьо Гол се излъчва по радио ББС, но Пол Бюркел, който по това време работел на пристанището, не е в състояние да го чуе. Информиран от приятелите си за призива, той научава и че германците, които вече са окупирали Северна Франция, наближават Финистер.
На пристанището в Брест се намира параходът „Мекнес“, който превозва бежанци до Англия, и заедно с трима приятели, Пол се качва на кораба. Пристигнал в Англия на следващия ден и се явил пред военните власти, за да се запише на служба.
Заради слуховата му загуба първоначално получил отказ, но бретонската му упоритост и настояване накрая довели до назначаването му като моряк с 8-дневен изпитателен срок на борда на бойния кораб „Корбет”, закотвен в пристанището Портсмут. След този срок Пол Бюркел става един от шестимата дърводелци във Френските свободни военноморски сили (FNFL).
Младият нечуващ моряк е изключително подкрепян от колегите си във флота. Всичко, което в трябвало да направят, е да го побутват, когато е необходимо, и той веднага разбирал маневрата, която трябвало да извърши. Фактът, че не чувал, понякога излагал живота му на опасност по време на сигнали за атака.
Пол Бюркел служи на кораба „Корбет” до 25 март 1941 г., след което участва в битката за Бретан и десанта в Прованс, служи в различни флотилии, като отговаря за ремонта на лодките, за да са винаги в бойна готовност. Често работел ден и нощ, а през 1942 г. и до края на войната е част от елита на Френските свободни военноморски сили.
След края на Втората световна война, на 1 септември 1945 г., както всички ангажирани във войната моряци, и Пол Бюркел получава следното ръкописно съобщение от генерал дьо Гол: „В отговор на призива на Франция, при опасност от смърт, вие се присъединихте към свободните френски военноморски сили. Били сте част от доброволческия екип от добри войници, които са пазили честта на страната ни във война. Сега, когато целта е постигната, бих искал да ви благодаря по приятелски, прост начин, от името на Франция”.
Връщайки се към цивилния живот, Пол Бюркел осъзнава липсата на представителна организация на нечуващите и особено необходимостта хората със слухова загуба във Франция да бъдат законово признати. Погледнато исторически, в Брест никога не е имало асоциация на нечуващи, макар че на други места в Бретан има отделни организации в Нант, Рен и Сен Брийок.
Бюркел създава през 1972 г. Асоциацията на нечуващите във Финистер (l’Association des Sourds du Finistère (ASF), като остава неин президент до кончината си. Новооснованата организация е нова крачка към социалното равенство за нечуващите във Франция.
Пол Бюркел е един от най-награждаваните войници от френската съпротива с цели 9 медала. Сбогува се със света на 12 юни 2001 г. в Брест, на 86-годишна възраст.
През 2006 г. в родния му град се открива улица с неговото име, както и дом за възрастни нечуващи. На 3 май 2015 г. на тази улица е проведена церемония по повод стогодишнината от рождението на френския моряк.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Май. Цитирането ни като източник е задължително.
Преведе от английски и френски и разказа: Христина Чопарова
Източници: Francaislibres
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на изключителните права да публикува тази статия