През 30-те години на миналия век той е професионалист в лека и полутежка категория, печелил титли в Италия и Европа. „Циганчето”, както фамилиарно го наричат миланци, се превръща в боксова легенда след златния медал на Олимпиадата от 1928 г. и има 97 победи за цялата си кариера. Карло Орланди (Carlo Orlandi).

Като повечето представители на дребното дворянство през осемнадесети век и той се занимава с рисуване на портретни миниатюри, превръщайки хобито си в доходна професия. Портретите му, не по-големи от 5 см., са изящни копия на знатни благородници, направени с акварел върху слонова кост. Ричард Крос (Richard Crosse).

Познат на читателите със сатиричния си роман „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война”, с „Виолетовия гръм” чешкият писател Ярослав Хашек отново предлага хумористичен поглед към най-абсурдни житейски ситуации, в една от които персонажът е нечуваща жена.

Провинциалното ирландско градче Росмор не блести с нищо, освен с разположения дълбоко в глоговата му горичка извор, който местните хора са нарекли на св. Ана, майката на Богородица. Изворът, съществуващ от незапомнени времена, буквално е извор и на надежди за разрешаване на въпроси от всякакъв характер, включително за възвръщане на слух. Но градоустройствени планове за построяване на околовръстен път заплашват да заличат свещения извор и разделят росморската общност на две.

Бюстовете, които извайва, са точно копие на живите оригинали – лицата на Френската революция. Те му носят слава като автор, лишен от слух и говор, но надарен с талант да пресъздава точно личностите, чиито гласове никога не е чувал. Клод-Андрé Дезен (Claude-André Deseine).

Той е най-успешният дефлимпийски плувец с 29 златни медала и спортна кариера, в която освен в плуването, бележи победи по колоездане и бягане. „Тихото торпедо”, както го наричат, е  официален посланик на нечуващите и незрящите във фондация „Принцеса Шарлийн от Монако“, където преподава плуване и основни умения за безопасност във водата. Терънс Паркин (Terence Parkin).

Той е хип-хоп танцьор, който обича да усеща музиката и се води по ритъма ѝ. Занимава се с танци, преподаване на американски жестов език и е активист за по-доброто разбиране на знаковата комуникация в нечуващата общност. Шахим Санчез (Shaheem Sanchez).

Когато става дума за любов, дефинициите за нормалност не са работещи. Трима млади хора ще научат, че когато обичаш, най-важното е щастието на другия, дори ако то не е свързано с теб. Какво се случва, когато се срещнат младеж без слух и момиче с аутизъм? Това разказва индийската романтична комедия „Барфи” (Barfii, 2012).

Централна тема в скулптурите му са жителите на Галисия. Вдъхновен от пасторалната идиличност на тяхното ежедневие, нечуващият художник извайва от метал не просто образи на рибари, доячки, земеделци и пилигрими, но създава антропологични паметници на радостта, надеждата и смирението в контекста на галисийската култура. Хосé Мария Акуня Лóпез (José María Acuña López).

Наричан „баща на модерното изкуство”, той е първи художник в двора на крал Карлос IV и рисува реалистични портрети с невероятна бързина. Неясната болест, пощадила живота му едва 46-годишен, го лишава завинаги от слух, което повишава изразителността на портретите, но населява с мрачна тематика платната му. Франсиско де Гоя (Francisco de Goya).