Сряда, 12 Май 2021 14:34

Изгубени в превода

Голяма част от дефинициите, които официално се употребяват спрямо хората със слухова загуба у нас, са погрешни заради неправилното им тълкуване от чужд език. Когато се превежда информация от чужд език (обикновено англоезична), е добре да се познават тънкостите на езика и значенията на думите, в противен случай грешките водят до самоволно дефиниране, което в никакъв случай не е съобразено с медицинския или културен аспект на състоянието на тишина при хората със слухова загуба.

Публикувана в С критично око

Противоепидемичните мерки, наложени от правителствата навсякъде по света поради пандемичната ситуация за ограничение на разпространението на коронавируса, имаха редица негативни последици върху физическото и психическото състояние на хора от всякаква националност, възраст и социално положение. Изолацията, която принуди семействата месеци наред да останат по домовете си, увеличи неимоверно проявите на домашно насилие. Тепърва ще бъдат проучвани последиците и отраженията, но стъпка в ограничаването на насилието е новият сигнал, с който жертвата може да съобщи за него.

Публикувана в Любопитно

На 21 януари 2021 г. в Народното събрание  бе приет на второ четене Закон за българския жестов език, чийто проект претърпя прецизиране на 13 януари т.г., с незначителни и по-скоро козметични поправки. С този акт България се нарежда до държавите, легализирали в националните си законодателства езика на знаците, което е единственият плюс от приемането му. Легализирането е несъобразено с националните особености на държавата ни и с хората, съставляващи нечуващата ѝ общност. Какво в действителност бе узаконено, какви са последиците и реакциите от това, разглежда (без да претендира за изчерпателност) настоящият анализ.

Публикувана в С критично око

Жестовият език е език на хората без слух, но неговото приложение става все по-широко и в области, където няма друг начин за комуникация между хора, които чуват. Така например, езикът на знаците успешно се използва при космически мисии или подводни проучвания – среди, където звукът не може да се разпространява поради наличието на вакуум, и където аудио комуникационните технологии са безсилни.

Публикувана в Жестовият език

Последната тема в Международната седмица на глухите (IWDeaf2019) поставя чувствителен въпрос – за бежанците без слух и техните права, достъпът им до жестови услуги в условията на бягство от животозастрашаващи ситуации.

Публикувана в Международни

В шестия ден от Международната седмица на глухите (IWDeaf2019) се разглежда въпросът за правата на хората с различна сексуална ориентация, които са част от глухите общности по света. Чрез жестовия език те могат да заявят своята идентичност не само като хора с определена сексуалност, но преди всичко като хора без слух. 

Публикувана в Международни

Петата тема в Международната седмица на глухите (IWDeaf2019) акцентира върху правата на глухите жени. Момичетата и жените със слухови дефицити в по-голяма степен са изложени на интерсекционална дискриминация. Необходимо е те да познават своите права, както и да има по-широка обществена осведоменост – което е и целта на темата за Петък. 

Публикувана в Международни

Скъпи читатели, четвъртият ден от Международната седмица на глухите (IWDeaf2019) разглежда тематика, свързана с правото на жестов език за хората с двоен сензорен дефицит (сляпо-глухота), както и за хората без слух, които имат придружаващи заболявания или други специфични състояния.

Публикувана в Международни

Жестовият език е интересна система, в която всеки жест има не само свое (обо)значение, но и своя етимология. Забавно е да се научи откъде произлиза даден жест, по аналогия с какво е възникнал и каква е историята около него. Така например, много хора по света използват жеста за „обичам”, който често се бърка с „рогата на дявола” – популярен в хеви метъл музиката знак. Всъщност, двата жеста са само с един палец разлика, но много съществена. В настоящата публикация ще ви запознаем с интересни факти за неговото използване.

Публикувана в Любопитно

Гостът ни днес е преводач-тълковник от и на жестов език, с многообразни житейски роли. Майка на две момчета, тя съчетава превеждането с работата си като специализирана охрана. Тя е квалифициран стенограф – машинописец и администратор – документалист, но и с диплом по пантомима в НАТФИЗ като актриса за пантомимен театър. Носител е на кафяв колан по Шотокан, карате до. Преводач с дългогодишен опит, с който разговарям за жестовия език, професията на преводача и предизвикателствата в тази област. Камелия Ангелова, скъпи читатели!

Публикувана в Интервю