В средата на 19 век в Англия твори художник, който майсторски отразява не само исторически и морски сцени, но и комуто не са чужди темите за хората със слухови дефицити. Една от най-показателните за това негови картини е наречена “Еффата” (Ephphatha), и изобразява библейската сцена с чудото на изцелението на глух и ням от Евангелието по Марк. Картината заема централно място в църквата „Св. Спасител” в Лондон. Но кой е Томас Дейвидсън (Thomas Davidson)?

В началото на 20 век светът е жаден за интересни истории, а вестниците публикуват от откъси до цели страници от романи на популярни автори. Време на разцвет и усилено творчество в изкуството и литературата, които оставят за поколенията значително наследство. Нямото кино просперира, говорейки без думи, и по синхронно стечение на обстоятелствата голяма част от филмите, реализирани между 1901 и 1931 са по сценарий на тежко чуващ романист, чиито книги се публикуват в пресата, играят се в пиеси на Бродуей или се реализират за големия екран. Харолд Макграт, който насели нямото кино с любов, приключения и мистерии.

При липса на слух се обостря вниманието към околния свят, а с това и любопитството да се проучва, опознава, експериментира с наличното и законите, по които работи. Един нечуващ френски физик коригира вече известни теории, прави открития и превръща света чрез науката в по-добро място. Той даде на света подобрени уреди за измерване на температурата, атмосферното налягане и влажността. Пионерът в трибологията смята, че тишината му помага да бъде по-добър учен. Гийом Амонтон (Guillaume Amontons).

Филмите по действителен случай всякога грабват интереса, а когато са френски – още повече. Французите умеят да разказват по достоверен и красив начин дълбоко човешки истории, оставайки верни на автентизма им. Такъв е случаят и с появилата се на голям екран още през 2014 г. история на сляпо-глухата Мари Хертин, режисирана от Жан-Пиер Америс. „Историята на Мари” (Marie’s Story) e наистина завладяващ разказ.

На 5 април 1924 г. в Норич (САЩ), в семейството на фармацевт и медсестра се ражда едно любознателно момченце, което развива афинитет към машинарийките. 40 години по-късно светът ще го признае като този, който е помогнал в усъвършенстването и популяризирането на първото телетайп устройство, свързано с телефонните линии. Джеймс Карлайл Марстърс – човекът, направил възможна комуникацията между глухи хора през телефон.

Той не е от хората, които се втренчват в ограниченията, а се концентрира върху възможностите и „как може да...”. С просто изумително чувство за ритъм, макар че не разбира думите на песните. Може да чува баса и вибрациите, но само ако са достатъчно силни. За човек, който има тежка до дълбока слухова загуба и комуникира с езика на знаците, не е проблем да разбие стереотипите, че хората без слух са неспособни да се наслаждават на музиката. Нико ДиМарко.

„Млад майстор от Упсала, на име Екберг  – философ, естествоизпитател и поет. Красив, свободен, с отворена душа и скъпоценно сърце. Лицето му е кръгло и гладко, с чисти сини очи и тъмнокестенява коса, която се вие в естествени къдрици около главата му.” Това поетично описание на Андерс Густав Екберг (Anders Gustaf Ekberg), шведски химик и откривател на минерала тантал, свидетелства колко горещо е бил оценяван от своите учители по химия и колко високо са го ценели като учен. Според близките до него хора той е бил щедър и нежен човек.

Има хора, за които си струва да узнаеш. Защото вдъхновяват, увличат, мотивират. Не с гръмки фрази или помпозност обаче, а просто заради страстта към работата, която обичат. Работа, която за тях не е просто наемен труд, който извършват от девет до пет. Те са блестящи частици в галактиката на науката, често скрити от общественото внимание – обикновено истинското величие е облечено в скромност, която го обрича дори на анонимност. В поредицата ни "По тихите стъпки на великите открития" в рубриката Наука ще направим точно обратното - ще извадим на показ имена, които освен науката, са свързани с още нещо. С Тишината. Днес в поредицата -  Шарл Никол. 

Имa xopa, зa ĸoитo cи cтpyвa дa yзнaeш. Зaщoтo вдъxнoвявaт, yвличaт, мoтивиpaт. He c гpъмĸи фpaзи или пoмпoзнocт oбaчe, a пpocтo зapaди cтpacттa ĸъм paбoтaтa, ĸoятo oбичaт. Paбoтa, ĸoятo зa тяx нe e пpocтo нaeмeн тpyд, ĸoйтo извъpшвaт oт дeвeт дo пeт. Te ca блecтящи чacтици в гaлaĸтиĸaтa нa нayĸaтa, чecтo cĸpити oт oбщecтвeнoтo внимaниe – oбиĸнoвeнo иcтинcĸoтo вeличиe e oблeчeнo в cĸpoмнocт, ĸoятo гo oбpичa дopи нa aнoнимнocт. B пopeдицaтa ни "Πo тиxитe cтъпĸи нa вeлиĸитe oтĸpития" в pyбpиĸaтa Hayĸa щe нaпpaвим тoчнo oбpaтнoтo - щe извaдим нa пoĸaз имeнa, ĸoитo ocвeн нayĸaтa, ca cвъpзaни c oщe нeщo. C Tишинaтa. Днec в пopeдицaтa - Poбъpт Aйтeн (Rоbеrt Grаnt Аіtkеn). 

Скъпи читатели, в свръх технологичното ни време днес няма нищо по-лесно от това да заснемеш видеоклип от две минути. Но през 1913 година, в суровите условия на задаващата се Първа световна война – една от най-унищожителните в човешката история, киното тъкмо е в разгара си и конкуренцията на братя Люмиер е огромна. Използвайки възможностите на бързо развиващата се филмова индустрия, през същата тази 1913 г. един човек заснема двеминутен ням филм, воден от една-единствена максима: „Докато има глухи хора на земята, ще имаме и знаци. И докато ние имаме нашите филми, можем да се запазим знаците  в тяхната старинна чистота. Това е моята надежда, че всички ние ще обичаме и пазим нашия красив език на знаците като най-благородния дар от Бог за хората без слух”. Джордж Уилям Ведиц (George William Veditz), дами и господа.