Любопитно

В много от народните приказки принцесите най-често са носители на благородни качества и добрина, както подобава на знатния им произход. И защото изкуството всякога копира живота, съществуват и истински принцеси, обичани от народа си заради човещината и милосърдието им. Като принцесата, отказала привилегиите на знатния си произход в полза на най-неравностойните между двете световни войни. Алис Батенберг, на която Тишината е помощник в спасителните мисии.

Жестовият език е интересна система, в която всеки жест има не само свое (обо)значение, но и своя етимология. Забавно е да се научи откъде произлиза даден жест, по аналогия с какво е възникнал и каква е историята около него. Така например, много хора по света използват жеста за „обичам”, който често се бърка с „рогата на дявола” – популярен в хеви метъл музиката знак. Всъщност, двата жеста са само с един палец разлика, но много съществена. В настоящата публикация ще ви запознаем с интересни факти за неговото използване.

Понякога се случват пътни инциденти, при които първата помощ обикновено е от неспециалисти - те викат линейка или полиция, а понякога могат да окажат и долекарски медицински грижи. В такива моменти обаче съществуват опасения дали няма да навредят неволно на пострадалия, понеже не знаят нищо за здравословното му състояние до момента на инцидента. Колкото са по-запознати околните, за да могат да реагират и да информират за това специализираната помощ, по-добре. От този мотив се води една майка от Австралия, която създава „предупредителни” калъфи за деца със специфични състояния.

Скъпи читатели, уникалните хора по света имат уникални способности, които книгата на рекордите „Гинес” отбелязва в своите архиви. Тези постижения обикновено са предизвикателство за онези, които желаят да ги надскочат, за да подобрят рекорда. Оказва се, че в „Гинес” са записани и рекорди в областта на жестовия език, за които сега ще ви разкажем.

Слуховата загуба е едно от нещата, които се случват по редица причини – наследствени или външни фактори. Какво е необходимо да знаете за слуховата загуба и за хората без слух, за да се случва най-добрата и ползотворна комуникация? Вижте в следващите шест точки.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, знаете ли, че почти девет милиона от населението на Великобритания имат в някаква степен слухова загуба? Това прави по един глух човек на всеки седем чуващи. Около 650 000 от тези хора са с влошена или пълна глухота, и имат нужда от кучета-помощници, които компенсират слуха им. „Hearing dogs”(”Чуващи кучета”) променят живота на хората. Те предупреждават глухите си собственици за звуци, които повечето хора приемат за даденост, предоставяйки по-голяма независимост, доверие и сигурност. Кучетата се селектират в центрове за спасяване, след което се обучават от специални гледачи и се даряват на нуждаещи се хора чрез програма „Милосърдие”.

Картинката на Лондон в далечната 1841 година е като от роман на Чарлз Дикенс: бедност, липса на работа, мизерни улици и хора от всякакви прослойки, търсещи мястото си под небето. На една от уличките в лондонското Сити, наречена Алдърсгейт, група млади активисти с увреден слух, възпитаници на „Лондонското убежище за образование на бедни глухонеми деца”, започват да си правят сбирки. Днес това „убежище” носи името "Кралско училище за деца с увреден слух" в Маргейт.

Скъпи приятели, тази индианска легенда е добър пример как се чува по другия начин. А не е ли той много по-важен, отколкото обичайният? :)

“Ние, индианците, познаваме тишината, не се страхуваме от нея. Всъщност, за нас тя е по-могъща, отколкото думите. Нашите старейшини бяха обучени в пътищата на мълчанието и те ни предадоха това знание. Наблюдавай, слушай и след това действай – на това ни учеха те. Това е начина да живеем будни", по думите на сиукския вожд Седящият Бик (Татанка Йотанка).

През 2005 г. един американец предлага идеята за изграждането на град само за Глухи хора на територията на Съединените американски щати, в пустинната Южна Дакота. 33-годишният тогава Марвин Милър изразява мечтата си да живее и работи в общност от Глухи и тежко чуващи хора, владеещи езика на знаците, където да се почувства интегриран. Той, съпругата му, четирите им деца, както и родителите на жена му, сестра му и чичо му, са потомствено Глухи.

Четирикракият приятел на човека, както много други животни, притежава естествени инстинкти да предусеща опасности и да предупреждава за тях. Култивирането на тези инстинкти и тяхната манипулация е залегнало в каузата тренинг и обучение на кучета в помощ на хора със зрителни и двигателни дефицити. Но те могат да бъдат полезни и на нечуващи хора.  По какъв начин, ще ни разкаже Красимир Цветанов*, който се занимава с обучение на кучета в помощ на хора без слух у нас, по примера на британските си колеги от Hearing Dogs for Deaf People.