Сряда, 05 Януари 2011 02:00

Жестовият език в медиите

Написана от

Жестовият език като комуникационно средство е предпочитан за общуване предимно от хора с тотална слухова загуба, определящи себе си като "глухи". Обратната връзка със света на звуците за тях е приемливо да става с езика, който разбират, тъй като за мнозина от тях писмената реч е трудна за четене. Това обстоятелство наложи превеждането на медийни продукти посредством жестови преводачи на малкия екран. От една страна, този акт е уважение към хората, за които жестовият език е единственият начин за достъп до информация. От друга страна обаче за тези, които не го познават и нямат нужда от него, появата му на телевизионния екран е натрапване, което приемат като нарушение на правата им. От трета страна, по чисто технически причини жестовият превод в тв предавания е ситуиран на малък екран, което възпрепятства разчитането на устните на жестовия преводач от по-голямо разстояние от екрана. Това повдига един важен въпрос: има ли място жестовият език в тв предавания и къде точно е то?

Неведнъж сме писали за жестовия език. Би било добре да се отчете, че не съществува понятие „майчин жестов език”, което погрешно е възприето от мнозина, потребяващи жестова реч от много ранна детска възраст.  Като първото средство за опознаване на света той се превръща и в средство за изразяване, а оттам и в език. Националният език е само един и той е българският. Това е ПЪРВИЯТ език и следва да бъде наричан майчин, тъй като дори с жестове, думите и изразите, които се обрисуват с него, са на български. Припознаването на жестовия език като майчин е типично за глухите хора по смисъла на потомствената приемственост.

Всички хора с проблеми на слуха, дори предречево оглушелите, притежават неувредени гласни струни, които при навременна логопедична и сурдопедагогична помощ могат да развият умението на човека да се изразява и говорно, освен с жест. За жалост у нас мнозина са пренебрегвали значението на говора, наблягайки предимно на комуникацията с жестове, което е насадило погрешния стереотип, че всички хора със слухозагуба притежават и немония. За нея трябва да се вини единствено липсата на методика за упражняване на говорните умения, която да се развива не само в специализирани учебни заведения, но и в домашни условия.

Жестовият език е помощно средство, което служи за визуализиране и смислово насищане на думите. Според проф. Дечо Денев, „… жестът се усъвършенствува на базата на устната реч, което от своя страна издига културата  на речта на нечуващите хора. По такъв начин жестът като изказ на тези хора прераства от основно в помощно средство  за общуване. Това предполага, че не трябва да се избягва жестомимичната реч, а трябва да се развива и доближава до гласовия говор. Усъвършенствуването на жестомимичния език изисква постепенно да се премине от простото жестомимично / безсловесно/  общуване  към жестово речевото – т.е. едновременно да се използва  и  говор. Включването на речта /говора/ към жеста влияе на неговото усъвършенствуване  и обогатяване.”

Според проф. Денев, наложително е да се насърчава използването на говор при употребата на жестов език. По този начин се създава особен билингвизъм, в който ясно личи помощната роля на жестовия език. Без употребата на говор, жестовият език би се превърнал в основно средство, лишавайки слухоувредения човек от възможността да използва, обогатява и развива природните си говорни заложби. Днес в това направление успешно се използва уред, наречен полифонатор, с чиято помощ в условията на игра малките деца със слухови дефицити се научават да говорят правилно и да коригират силата на гласа си.  Ако към заниманията с жест и говор се прибави и графичното усвояване на речта, малките хора ще се научат да четат и пишат много по-лесно – умение, безспорно жизнено необходимо за по-нататъшното им развитие като културни индивиди.

От всичко казано дотук, можем да направим важния извод, че жестовия език е помощно средство за визуално осмисляне, необходимо на малки деца с увреден слух, много стари хора, обездвижени поради заболяване или с намален поради старост слух, както и на чуващи хора, внезапно загубили слуха си вследствие на заболяване или травма. За всички тях жестовият език се явява помощното средство за обяснение. Но забележете, че то не ощетява и не премахва другите възможности за комуникация. В качеството му на помощно средство, жестовият език не е подходящ да се използва самостоятелно, тъй като това го превръща в специфичен вид комуникация, достъпна единствено на хората със слухозагуба. Иначе казано, за да ви разбере и чуващ човек, не е достатъчно да изисквате от него да владее жестовия език, но също и да му покажете, че умеете да се изразявате говоримо и писмено като него.

В тази връзка жестовият език не е особено подходящ за медийни продукти. Малкият прозорец на жестовия преводач на тв екран не е достатъчен, за да позволи разчитане по устните. Важно е да се знае, че хората с увреден слух обръщат внимание първо на устната артикулация на говорещия, и едва след това – на жестовете, осмислящи казаното. Невъзможността да разчитате устните на преводача поради малката площ или проблеми със зрението, ще превърне жестовия език в обикновено ръкомахане. Колкото е по-богат жестовия език, толкова по-трудно ще бъде на хората с по-бедни познания по жестове да усвоят медийния продукт от телевизионния екран. Тук на помощ на хората с увреден слух се явяват субтитрите. Четимата реч е достъпна за всеки член на обществото. И в случай, че малките хора с увреден слух отрано са овладели не само говора и жеста, но и писмената реч, субтитрите се явяват универсалното средство звучния свят да навлезе в света на тишината. Тук е мястото да отворя малка скоба, за да поясня едно обстоятелство, върху което ми бе обърнала внимание и г-жа Севда Шишманова, програмен директор на БНТ.

А именно, че заради субтитрите се получавали множество обаждания от хора, които смятали, че правата им са нарушени. Има просто решение на проблема, и той е в ръцете на медиите. Дублираните предавания могат едновременно да бъдат и субтитрирани, като по този начин ничии права не са нарушени.  Съмнявам се, че българските телезрители биха имали нещо против да слушат вместо чужда реч българска, като едновременно текат и български субтитри. Но за да има жестовият език място на телевизионния екран, в медийни продукти, трябва да са спазени 2 условия: да не нарушава ничии права и да не затвърждава стереотипите, че всички хора с някакво слухово затруднение са и глухонеми и се разбират единствено и само с жестове.

Христина Чопарова

изображение: интернет

 

 

Прочетена 780 пъти