Христина Чопарова

Христина Чопарова

Скъпи читатели на 'Ние ви чуваме", няма да е преувеличено, ако кажем, че хората със слухови дефицити са тотално игнорирани при предоставянето на медийни продукти - новини и предавания. В отговор на изпратеното от мен запитване до СЕМ по темата за субтитрирането, получих отговор, за който ви информирах в публикацията ни "Не задължаваме, а насърчаваме".

Скъпи приятели, във връзка с цифровизацията и възможността за въвеждане на механично субтитриране на новини и предавания в помощ на хората със слухова загуба, изпратих няколко въпроса  до Съвета за Електронни Медии в началото на т.г. :

Четвъртък, 21 Октомври 2010 03:00

Субтитриране в реално време

Сигурно сте виждали в редица чуждоезични филми как в съдебната зала на пейка под съдийското място седи изправена като пианистка жена и с прибрани ръце пише усилено на малко черно устройство пред себе си, прилично на машинописното. Да, жената е оператор на стенограф, който транскрибира съдебните процеси. С това устройство субтитрирането в реално време е напълно възможно.

 

Сряда, 05 Януари 2011 02:00

Жестовият език в медиите

Жестовият език като комуникационно средство е предпочитан за общуване предимно от хора с тотална слухова загуба, определящи себе си като "глухи". Обратната връзка със света на звуците за тях е приемливо да става с езика, който разбират, тъй като за мнозина от тях писмената реч е трудна за четене. Това обстоятелство наложи превеждането на медийни продукти посредством жестови преводачи на малкия екран. От една страна, този акт е уважение към хората, за които жестовият език е единственият начин за достъп до информация. От друга страна обаче за тези, които не го познават и нямат нужда от него, появата му на телевизионния екран е натрапване, което приемат като нарушение на правата им. От трета страна, по чисто технически причини жестовият превод в тв предавания е ситуиран на малък екран, което възпрепятства разчитането на устните на жестовия преводач от по-голямо разстояние от екрана. Това повдига един важен въпрос: има ли място жестовият език в тв предавания и къде точно е то?

Представете си стадион, пълен с хора. Сцена, кабели, прожектори. Огромен екран, чрез който малките детайли да бъдат достатъчно големи и видими от всички. Музикални вибрации наелектризират въздуха. По сцената дивее Мерилин Менсън. Или Метод Мен. Лее се рап, движенията са бързи, насечени. Думите са като скоропоговорка – такъв е речитативния ритъм. Сега си представете, че отпред, съвсем близо до подиума, е застанало едно въодушевено момиче, което изглежда като заклета фенка, ощастливена да бъде толкова близо до любимците си – рапира и с ентусиазъм повтаря движенията на пеещите звезди. Нищо не е такова, каквото изглежда, разбира се. Това е Холи. Тя е… жестов преводач.

Музиката и липсата на слух са на пръв поглед взаимноизключващи се. Но не и за Евелин Глени (Evelyn Glennie). Перкусионистката без слух е родена в Абърдийн, Шотландия, на 19 юли 1965 година. На осем годишна възраст тя започва да се оплаква от проблеми със слуха, а се оказва, че слуховите нерви и на двете ù уши са непоправимо увредени. На 12 Евелин е с тотална загуба на слуха и започва да носи слухови апарати. Някъде по времето, когато я обявяват за клинично глуха, Евелин започва да се поддава на страстта си към музиката. Притежавайки страхотно чувство за ритъм и усет към вибрацията, дребничката шотландка постъпва в Кралската музикална академия и на 19 години, за радост на близките си и за голямо учудване на британските медии, завършва музикалната школа.

Понеделник, 11 Август 2014 03:00

Звукът на тишината

Скъпи приятели, тази индианска легенда е добър пример как се чува по другия начин. А не е ли той много по-важен, отколкото обичайният? :)

“Ние, индианците, познаваме тишината, не се страхуваме от нея. Всъщност, за нас тя е по-могъща, отколкото думите. Нашите старейшини бяха обучени в пътищата на мълчанието и те ни предадоха това знание. Наблюдавай, слушай и след това действай – на това ни учеха те. Това е начина да живеем будни", по думите на сиукския вожд Седящият Бик (Татанка Йотанка).

Серхио Лопес е брилянтен стоматолог. Работил е за една от най-престижните стоматолигични клиники в Испания. Сега, на 31 години, той притежава собствена клиника в родния си град. Неотдавна  печели наградата за най-добър международен специалист-имплантолог. От следващата година  започва да работи по докторска си програма. С други думи, неговата способност да артикулира по устните и с помощта на два слухови апарата, животът му не е ограничен поради дълбоката сензорна загуба на слуха и на двете уши.

До световните модни подиуми се опитват да стигнат мнозина, но единици са тези, които получават званието „топ модел”. Особено хора без слух. За всички вас, които може би следите тв предавания за мода, вероятно не е убягнал реалити форматът „Следващият топ модел на Америка” (America’s Next Top Model),  в който състезателите минават през 22 изключително прецизни етапа на съревнование за титлата. Във всеки от тези етапи амбициозните модели се борят за възможността да започнат кариера – в модната индустрия или друг бизнес, под зорките очи на изпълнителния продуцент, водещ и жури Тайра Бенкс – супермоделът,  който след модния подиум се превърна в успешна бизнес дама, продуцент, актриса и певица. На 4 декември 2015 г. завършва 22-рият етап от състезанието, в който победителят се оказа глух –  Найл Ди Марко.

Понеделник, 14 Декември 2009 02:00

Лоран – градът на тишината

През 2005 г. един американец предлага идеята за изграждането на град само за глухи хора на територията на Съединените американски щати, в пустинната Южна Дакота. 33-годишният тогава Марвин Милър изразява мечтата си да живее и работи в общност от глухи и тежкочуващи хора, владеещи езика на знаците, където да се почувства интегриран. Той, съпругата му, четирите им деца, както и родителите на жена му, сестра му и чичо му, са глухи.