Конференцията е организирана от Европейския форум на тълкувателите на знаков език (European Forum of Sign Language Interpreters – EFSLI) и Асоциацията на гръцките тълкуватели на знаков език (The Association of Greek Sign Language Interpreters – AGSLI - SDENG). **
Посредниците в жестовата комуникация навсякъде по света имат статут на упражняващи професията „Tълкуватели на знаковия език“ (Sign Language Interpreters), или както у нас е прието, „Преводач-тълкуватели от и на знаков език“, некоректно променено на "жестови преводачи". ***
Преди да се обособи в професия, жестовото тълкуване е преминало през множество роли и идентичности на посредниците в знаковата комуникация с нечуващи и Глухи ****. В световен мащаб първоначално техни „преводачи“ са били членове на семействата им, съседи или приятели, които са обслужвали Глухи хора в моменти, когато комуникацията е била затруднена.
Впоследствие до наши дни това „превеждане“ се е развило до статут на професия, за да може по-пълноценно да обслужва потребностите на различните потребители на знаков език от всяка културна група. Естеството на професията „Тълкувател на знаковия език“ е променливо и се определя от различни фактори, като законодателство, движения за еманципация, образователни тенденции, напредък на научни, лингвистични и социологически изследвания и др. Това поставя неясни граници между правата и задълженията в професията на жестовите посредници.
Целта на конференцията е да акцентира върху новите роли и идентичности на жестовите тълкуватели и преводачи, които са преминали от модела на доброжелателен болногледач, през посредник /медиатор, фасилитатор (улеснител) до проводник. И действително, очакванията на нечуващи и Глухи (d/Deaf) спрямо жестовите посредници навсякъде по света налагат да бъде осветлена и по-ясно различима границата между техните права и задължения, се казва в официалната страница на събитието.
Въпросите, които конференцията ще разглежда, включват (но не се ограничават) до следното:
- Коя е новата идентичност на жестовите посредници в 21 век?
- Как можем да се позиционираме като посредници, за да отговорим на предизвикателствата на развиващата се/променяща се общност на Глухите и чуващите?
- Какви са задълженията и правата на професионалните жестови посредници днес? Как можем да начертаем линия между тях?
- Как можем да развием своите компетенции и да адаптираме нашето отношение, стратегии и техники за новата цифрова ера?
- Как обществото на Глухите гледа на нашата нова роля? Как те участват в развитието на професията в партньорство с общността на преводачите?
- Какво въздействие ще окажат социологическите промени на 21-ви век върху етиката на жестовите тълкуватели?
- Каква ще бъде нашата професия в бъдеще и как ще я направим по-приобщаваща за всеки тълкувател - нечуващ или чуващ, независимо от пол, етническа принадлежност или религия - и за всички нечуващи граждани?
- Какво могат да научат нечуващите и чуващите тълкуватели един от друг относно правата и задълженията на жестовия посредник?
Конференцията през 2023 г. в Солун ще предостави открита сцена за заинтересовани страни и участници от различни области на знанието да споделят своя опит и да обменят мнения по поставените въпроси.
---------- Бележки под линия, необходими с оглед преводния характер на статията и законовите положения ----------
* Надсловът „Права. Наистина ли?“ (Rights. Right?) е заигравка с английското значение на думи, близки по форма, но различни по смисъл – rights в английския език означава правa, a right - право, правилно, нещо вярно.
** Тъй като терминът "sign language" означава знаков/жестов/ език, понятието "жестови тълкуватели" е уместен превод.
*** Ще припомним, че двете понятия – тълкувател (Interpreter) и преводач (translator) са отделни длъжности, често съвместявани от едно лице в зависимост от нечуващата аудитория. Спрямо Глухите посредникът е тълкувател, а спрямо останалите хора със слухова загуба – преводач. Навсякъде по света е прието понятието „тълкувател“, поради три причини:
- символната природа на жестовия език и лексикалната му бедност
- обстоятелството, че носителите му – Глухите хора - са аграматични, което налага разтълкуване и обясняване на речта им за чуващите
- липса на достатъчно жестове за по-сложни думи, които се обясняват с наличните жестове, за да бъдат разбрани от Глухите
По тези причини жестовият език не извършва дословен пренос, в което е смисълът на превода. И тъй като езикът на знаците е език именно на Глухите, заради техните комуникационни особености е бил нужен посредник, който да извършва двупосочно тълковния пренос на информация. Всички тълкуватели се подчиняват на общовалидни етични норми и професионална етика.
Законът за жестовия език премахна коректната длъжност „тълкувател“ от характеристиките на българските жестови посредници, които нарече „преводачи“, с което внуши и разпространи заблудата, че жестовия език е точен пренос на информация от дума към жест.
**** Глухи - в английския език думата "deaf" ("нечуващи", машинно превеждана на български като "глухи") се отнася за всички хора със слухова загуба. За да отграничат себе си като носители на жестов език и знакова култура, Глухите използват главна буква в названието - Deaf. Придържаме се към приетите и коректни термини, валидни както у нас, така и по света.
Автор на статията и превод от английски: Христина Чопарова
Изображение: Европейски форум на жестовите тълкуватели (EFSLI)
Сдружение НЦАК „Ние ви чуваме“ е носител на правото да публикува тази статия