Събота, 10 Декември 2016 03:00

Познават ли нечуващите хора своите човешки права?

Публикувана от
Оценете
(0 гласа)

Правата на човека са универсални и те принадлежат на всеки, независимо от неговия пол, национален или етнически произход, цвят на кожата, религия, език, или всяко друго специфично медицинско състояние. По този начин, хората със специфичен здравен статус, към които спадат и хората със слухови дефицити, имат право да упражняват граждански, политически, социални, икономически и културни права на равни начала с всички останали хора.

Всеобщата декларация за правата на човека е подписана на 10 декември 1948 г., и след края на Втората световна война се явява най-важният документ, чрез който се постулират принципите на равенство, свобода и човешко достойнство. Две години след подписването ѝ, през 1950 г. ООН обявява 10 декември за Международен ден за правата на човека. А документът се превръща в най-превеждания по света. Към 2009 г. са на разположение 472 различни превода на Всеобщата декларация в HTML и PDF формат, включително и като видеа с жестови езици.

За съжаление, правата на хората със слухова недостатъчност са често пренебрегвани, особено в развиващите се страни. Обществени предразсъдъци и бариери пречат на тези хора да се наслаждават в пълнота на правата на човека; за ползвателите на езика на знаците основна пречка е липсата на признаване, приемане и използване на езика им във всички области на живота, както и липса на уважение към културната и езикова идентичност на самоопределящите се като Глухи. Използваме случая да припомним, че поради характера на слуховия дефицит, в англоговорящите държави хората с тотална глухота (родени без слух или предречево изгубили слух) се самообозначават като Глухи (главната буква е индикация за принадлежността им към културния ареал на хората без никакъв слух, ползватели на жестовия език като основно комуникационно средство). С малка буква "глухи" се обозначават всички останали хора със слухов дефицит, които са получили слуховата загуба в по-късна възраст, са тежкочуващи, хора с намален слух и др., за които жестовият език не е основно средство за комуникация.

Мнозина може би оспорват или подценяват значението на жестовия език или неговата необходимост, но не бива да се забравя, че за хората, тотално лишени от слух (които никак не са малко в световен мащаб), жестовият език е първото и най-достъпно средство за разбиране на света, за осъзнаване на понятия и възможност за общуване с другите хора. Той е помощното средство, чрез което един изцяло лишен от слух човек постепенно навлиза във всички области на познанието. От вниманието и помощта на всички останали зависи много как и доколко този човек без слух ще се обогати културно и езиково, за да може без проблеми да общува както с хора с различна степен на слухова недостатъчност, така и с чуващи хора. Респективно, да стане пълноправен и равноправен ползвател на всички права, принадлежащи му като човек.

Повечето от глухите хора не получават образование в развиващите се страни. Около 80 % от 70 милиона глухи хора в света нямат никакъв достъп до образование. Само около 1-2 % от глухите получават образование на езика на знаците, по данни на Световната федерация на глухите (WFD). Правното признаване на езика на знаците насърчава равното участие на ползвателите му в обществото. В рамките на този фокус, Световната федерация на глухите чрез своя отдел по Човешки права съветва ООН и нейните агенции по конкретни въпроси и политики, които засягат хората със слухови дефицити. СФГ представлява общността на глухите в рамките на системата на ООН и подкрепя сдруженията и организациите на глухи по целия свят чрез предоставяне на консултации, експертни познания и препоръки.

Какви са човешките права на хората със слухови дефицити?

Право на жестов език. Езикът на знаците във всяка страна е естествен език за ползвателите му от конкретната страна. Най-голямото недоразумение и мит е, че жестовият език е универсален, един и същ във всички страни. В действителност, жестовите езици се различават така, както са различни и говоримите езици във всяка държава. Но всеки жестов език, който се използва от общността на глухите в конкретна страна, е част от културното, социално, историческо наследство на страната. За да се запази пълно това наследство, е необходимо и езикът на знаците да бъде признат в страната. Признаването му също е начин да се подобри като цяло езиковото и културно наследство и да се даде по-голямо разбиране за него като такова.

Право на билингвистично (двуезиково) обучение. Грамотността сред глухите деца е далеч под средното като цяло. Неграмотността и полуграмотността са сериозни проблеми сред хората, които не чуват. Подобно на всички останали деца, и децата, лишени от слух или с нарушен такъв, трябва да имат равен достъп до качествено образование. Тези деца се раждат с еднакви основни възможности за учене и език, както всички деца. Имат потенциала да усвояват качествени образователни програми, за да разгръщат този потенциал. Глухите деца се учат най-добре на езика на знаците. А двуезичният подход става все по-популярен в много страни. Това означава, че не съществуват пречки да се преподава на езика на знаците по всички предмети, като дава възможност за по-доброто разбиране на понятията, изразени едновременно с жест и устна артикулация (изговор). Този подход дава добри резултати в обучението, защото поддържа естествения живот и комуникационната среда на глухите деца. Билингвистичното образование става все по-разпространено в Северна Европа и Северна Америка, където резултатите са повишено ниво на грамотност, а силната езикова база подготвя по-успешно децата в широк диапазон образователни теми.

Право на достъпност. За хората със слухови дефицити бариерите за достъп са почти физически препятствия. По-често, за ползвателите на жестов език бариерите са в липсата на достъпна информация – дали тази информация идва чрез директно взаимодействие с други хора, които не използват езика на знаците, или от други източници (например средствата за масова информация, от документи). В директно взаимодействие, достъпността често почива върху наличието на жестов превод. В такива ситуации, глухите хора имат право да получат информацията на езика на знаците, а при взаимодействие със средствата за масова информация, да имат достъп до новини и програми на жестов език и субтитрирани медийни продукти.

Право на преводачески услуги. Ключов фактор за достъпност до държавни услуги или всякакви други услуги, предоставяни от институции, където персоналът не използва езика на знаците, е правото на преводач на жестов език. Обществата трябва да създават системи за осигуряване на равен достъп до жестов превод във всички ситуации, в които е поискан. Глухите лица или сдружения на глухи не следва да отговарят за съответните разходи за преводачески услуги, а вместо това, тези услуги следва да бъдат предоставяни от обществото. Преводът от езика на знаците е професия, която служи както на глухите, така и на чуващи лица, и тази професия изисква обучение. По този начин, държавите трябва да създават образователни програми за обучение, отговарящи на изискванията за жестов превод. Да знаеш езика на знаците, както и да се ангажираш в “помощ” на глухите и чуващите да общуват, не е квалификация, за да станеш или да служиш като преводач на жестов език. В допълнение, всички жестови преводачи трябва да следват Етичния кодекс на страната, за да се запазят професионалната тайна и доброто разбиране на функциите и ролите, които се изискват от един професионален преводач на жестов език.

Езикът на знаците е в основата на живота на глухите хора, който им осигурява достъпност.  Без достъпност, глухите хора ще бъдат изолирани. По този начин, човешко право на хората без слух се явява признаването и зачитането на културата и идентичността им като глухи. Навсякъде по света езикът създава култура и обратно.

Христина Чопарова

изображения: интернет

Прочетена 905 пъти