Събота, 01 Октомври 2016 03:00

Многоезичие и равни права в Европейския съюз: ролята на жестовите езици

Автор:

Брюксел, 28 септември 2016. Вятърът лудее и се смее, отнема шапки и помита с тях сънени тротоари, пъхва се неканен под тънките палта на бързащите хора и неприлично разрошва коси. Едва 10.30 е. Пешеходните пътеки кръстосват човешки потоци и мислите ми хукват след древните истории за фламандци и валонци, дочути предната вечер. Всъщност, на път сме за Европейския парламент, където само след няколко часа ще започне Международната конференция на тема „Многоезичие и равни права в ЕС: ролята на жестовите езици”.

Преди това ни предстои среща с прекрасния домакин на конференцията, Хелга Стивънс, член на Европейския парламент, която е също член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и е първият глух белгиец със степен по право. Уговорили се бяхме за 11.00, в нейния офис, и във ветровитата белгийска сутрин токчетата ми отброяваха по паважа оставащото до срещата време. От Центъра за медийна акредитация в ЕП получихме яркожълтите си баджове за журналисти. Това не е сграда, в която можеш да влезеш просто така. Но със сигурност е сграда, в която можеш да се изгубиш.

В уютния и стилен офис на Хелга Стивънс проведохме много приятна среща, по време на която тя с удоволствие и пространно отговори на всички въпроси, свързани с конференцията, очакванията си за дискусиите и бъдещето на жестовите езици, както и подаде много полезни съвети за по-активно включване. Интервюто с евродепутат Стивънс ТУК.

И ето го знаменателният момент. Пленарната зала на Европейският парламент е забележителна! Амфитеатралната подредба на банките позволява зрителен ъгъл на принципа всички към всички. Огромни екрани предоставят визуален достъп на изказванията от модераторите на събитието и участниците до цялата зала, включително до горния етаж за представители на медиите.

В пленарната зала присъстват 65 членове на Европарламента, 145 жестови преводачи на 31 от европейските езици на знаците и 1 извъневропейски, с 24 говорими езика в ЕС и 832 участници от 28 европейски и 15 неевропейски държави. Внушително!

А знаехте ли, скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, че не съществува универсален език на знаците, и всеки един от жестовите езици притежава свои собствени граматика и синтаксис, независими от говоримите езици? Също и че в ЕС има 31 езика на знаците, като в 23 от държавите членки има само по един жестов език, а в Белгия, Испания, Финландия и Естония има даже по два жестови езика, тъй като в тези държави се ползват по два говорими езика.

Само Люксембург няма свой собствен жестов език, тъй като ползва немския. Глухите членове на Европейския парламент са само двама – Хелга Стивънс (от 2014) и Адам Коща (от 2009).

Преди началото на конференцията в пленарната зала бе проведена пресконференция на живо, с участието на евродепутат Хелга Стивънс (Helga Stevens), Йоанис Вардакастанис (Ioannis Vardakastanis), президент на Европейския форум на хората с увреждания (EDF), д-р Кристофър Стоун (Christopher Stone), Европейски форум на преводачите на жестов език (EFSLI), Марку Йокинен (Markku Jokinen), президент на Европейския съюз на глухите и Тимъти Роуис (Timothy Rowies), президент на Европейския младежки съюз на глухите (EUDY).

Всеки от тях отправи приветствени речи, в които бяха изразени основно надеждите за ползотворно сътрудничество и партньорство в подписването на дългоочакваната Резолюция за жестовия език и професионалния жестов превод. Приветствие отправи и Сайед Кемал (Syed Kamall), председател на Европейската консервативна и реформистка група (ECR), и Тибор Наврашич (Tibor Navracsics) от Унгария, комисар по образованието, културата, младежта и спорта.

След приветствените слова бе ред да се представи ситуацията, в която се намират жестовите езици в ЕС към момента. Пръв по темата изказване направи д-р Марку Йокинен, президент на ЕСГ, който изнесе презентация на тема „Признаване на жестовия език и потребителите на жестов език в ЕС”.

Европейският съюз на глухите, каза той, в момента има 31 пълноправни членове, от тях 28 държави са членки на ЕС, а останалите са Исландия, Норвегия и Швейцария. Основните цели на ЕСГ са преди всичко, признаване на правото на ползване на присъщия жестов език и овластяване чрез комуникация и информация.”

По изнесени от него данни, в Европа потребителите на жестов език са около 1 милион души, а тежкочуващите европейци наброяват близо 51 милиона. Спрямо тях, жестовите преводачи в ЕС са едва 6 500, което означава, че на 160 души се пада едва по 1 преводач. Това е показателно за нуждата от увеличаване на преводаческите услуги в глобален аспект. Президентът на ЕСГ изтъкна колко е важно признаването да бъде постигнато посредством единно законодателство за жестовия език, като бъдат направени съответните законови промени, за да стане навсякъде по света конституционно признат езикът на знаците. Без единна законова рамка, все още в много държави по света ползвателите на жестовия език няма да могат да ползват правото си на равнопоставеност.

В тази връзка д-р Марку Йокинен посочи като пример три държави, конституционно признали жестовия език посредством единното законодателство – Латвия през 1999 г., Естония през 2007 г., и Швеция през 2009 г., и посредством закон за жестовия език и други комуникации – Република Чехия през 2008 г., чрез т.нар. Акт 384, чрез който се признават комуникационните системи за глухи и сляпо-глухи хора; Испания през 2007, с Акт 27 и Полша през 2011 г.

Посредством национални съвети за езика, Дания приема жестовия език през 2014-та, Литва през 1991, чрез Закон за социална интеграция на хора с увреждания, Германия през 2002 чрез Закон за равнопоставеност на уврежданията, Гърция през 2002 и Франция през 2005 чрез Закон за образованието. Предпочитаният начин за признаване си остава конституционният.

Спешно е нужно да се признаят националните жестови езици и в останалите държави от ЕС, счита Йокинен, тъй като липсата на признаване представлява значителна бариера за глухите хора. В заключение той препоръча всички членове на Европейския парламент да подпишат Резолюцията, и документът да бъде основа за стандартизация, която би улеснила свободното придвижване на всички глухи европейци.

След изказването на д-р Марку Йокинен изказване направи д-р Верена Крауснекер (Dr. Verena Krausneker), лингвист от Виенския университет, на тема: „ Резолюциите за езика на знаците в ЕП през 1988 и 1998 г.” Следобедните дискусии до 17.00 ч бяха посветени на жестовия превод в ЕС, като изказвания по темата направиха Майа Де Вит (Maya De Wit), преводач от жестов език, бивш президент на Европейския форум на преводачите на жестов език (EFSLY), Крис Питърс (Chris Peters), президент на Европейския форум на преводачите на жестов език до септември 2016 г., д-р Кристофър Стоун и проф. Кристиан Ратман (Dr. Christopher Stone and Prof. Christian Rathman) от Хамбургския университет.

Техните изказвания касаеха професионалните нива и изисквания за преводачите на знаков език в рамките на ЕС. За превеждането от говорими езици в Европейския парламент изказвания направи Агнешка Валтер-Дроп (Agnieszka Walter-Drop), генерален директор на Дирекция преводи и конференции в Международния алианс на конферентните преводачи (AIIC).Разбира се, най-очакван беше моментът с подписването на Резолюцията за жестовия език и професионалния жестов превод, който представляваше дебат между членовете на Европейския парламент и публиката между 17.30 и 18.00 ч , с модератор Адам Коща (Ádám Kόsa) от Унгария, член на Европейския парламент и зам. председател на Интергрупата на хората с увреждания.

От 18.00 до 18.30 ч. се проведе самото подписване на „Резолюция за жестовия език и професионалния жестов превод”, при което единодушно членовете на ЕП подписаха документа. След това домакинът Хелга Стивънс направи обобщаващи заключителни бележки и отправи благодарности към всички свои колеги, участници и професионални жестови преводачи, без които това събитие не би било възможно. И изрази надежди, че не само тук, в Европейския парламент, но и навсякъде по света, на национално и регионално ниво, жестовите езици ще бъдат приети и тя лично ще продължи битката за равноправие на ползвателите им. След което международната конференция „Многоезичие и равни права в ЕС: ролята на жестовите езици” бе закрита.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, събитието бе много посетено, на много високо ниво и проведено при изключителни мерки за сигурност и комфорт на присъстващите. Осигурени са били също брайлови програми и условия за транскрибиране на говор в текст. Благодарение на г-жа Хелга Стивънс, в сътрудничество с европейски организации на глухи и на хора с увреждания, на тази конференция присъстваха възможно най-много участници от всички европейски държави. Паузите между конферентните дискусии бяха време за стари и нови срещи, приятни разговори и интервюта.

„Ние ви чуваме” изказва признателност на г-жа Хелга Стивънс, член на Европейския парламент, за проведеното интервю, както и на нейната администрация за любезния отклик и съдействие при осъществяване на срещата. Огромна благодарност изказваме и на г-жа Илияна Йотова, евродепутат за България, за поканата за това значимо събитие, както и на нейните чудесни сътрудници за вниманието и съдействието във всеки един момент от пребиваването ни в Брюксел, грижата за нашата безопасност и комфорт, настаняване и цялостно гостуване.

Повече снимки - в галерията на сайта. И интервюто с евродепутат Хелга Стивънс.

Автор на текста, снимки и колажи: Христина Чопарова

Фотографии и видео: Борис Димитров за сайта "Ние ви чуваме"

Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия

 

Оценете
(1 глас)
Прочетена 4559 пъти