Христина Чопарова

Христина Чопарова

Сряда, 07 Март 2018 01:00

България навеки

„България... Има ли някъде по-красива земя, събрала в себе си ниви, в които слънцето слиза да си почине; езера като детски сълзи; планини, чиито върхове пробиват небето и сякаш крещят: „Български сме во веки веков!”? До кокичето стои дъб, до светилището – морски бряг, до кръста – люлка. Не прилича ли България на една красива, везана с шевици риза? Който и да я облече, всекиму е по мярка. Не е ли тя и песен? Тъжна, изстрадана, тежка песен, литнала към Космоса, за да разкаже за Делю Хайдутин. Не е ли тя и роза дамасцена, чиито листенца благоухаят и редят приказки за славни тракийски царе? България е държава на духа, чийто напредък се дължи и на българския език, писменост и култура. Гордея се, че съм родена в нея и че съм част от силен народ, който пази традициите и обичаите си. Кукерството, сурвакарството, нестинарството, леденото мъжко хоро, мартениците, боядисването на яйца, лазаруването – това са нашето минало, настояще и бъдеще.”

Тези силни слова прегърнаха смълчаната зала в столичното читалище „Добри Чинтулов”, където на 5 март 2018 г. (понеделник) любимата поетеса на поколения българи Ивелина Радионова представи новата си книга „България навеки”.

Дали се гони страшното и лошото със страховита визия? Един вид, да си премерим страхотията и по-страшният да надделее. Страшен само отвън, но не и отвътре, под маската... Нужни ли са обаче маски и не е ли по-добре да се довериш на силата на това, което е вътре и което всичко побеждава? Случва ли се онова доверие, в което единственото оръжие е Любовта, защото е способна да целуне всеки озъбен страх и да го превърне в илюзия? Може би именно предрешената Любов е в състояние да опазва по-добре това, което ú принадлежи...

 

Неделя, 18 Февруари 2018 17:00

Формата на гласа

В ден като този е уместно да ви представя един филм за прошката. За Любовта, приемането на себе си и другите, осъзнаването на мрака вътре в теб и пътят на празнотата, по който излизаш до извора. За да светиш. 130 минутната лента на японската режисьорка Наоко ЯмадаKoe no katachi” (Формата на гласа) е филм за катарзиса – онова ударно преобръщане, след което започват всички трансформации, защото промяната е живот. А основното училище е онзи вододел, в който животите се учат да се срещат, да се опознават и да градят отношения. Вододел, в който приемането е част от припознаването, но няма как да искаш да бъдеш приет от другите, когато не си приел самия себе си.

Понеделник, 22 Януари 2018 12:00

Образованието – тема с приоритет

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, през изминалата 2017 година, както и в началото на тази, в много от мероприятията, организирани със съдействието на Световната федерация на глухите (WFD), образованието за хора без слух е основен акцент. Специално внимание се обръща на жестовия език, особено след като ООН обяви в края на миналата година 23 септември за Международен ден на знаковите езици.

Вторник, 16 Януари 2018 15:00

Субтитри или надписи?

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, знаете ли, че в много от държавите по света не се прави разлика между субтитри и надписи? В страни като Обединеното кралство и Ирландия, например, не разграничават двете понятия и ползват като общ термин „субтитри”, а „надписи”- те се наричат обикновено „субтитри за трудно чуващи”. В САЩ и Канада термините също имат различни значения. Каква е разликата?

Петък, 12 Януари 2018 14:00

Формата на водата

Kолко добре познаваме себе си? Дори тези, с които съжителстваме години наред под един покрив? Чуваме ли се, когато се слушаме, или просто механично отчитаме звуците, вложени в думите, излизащи от нечии устни? Колко процента от вниманието ни е истински ангажирано с това, което другият ни казва, докато ни говори? Тук ли сме, когато слушаме? С какво слушаме – с ушите си, в които звуците просто си влизат, ли с всички сетива, способни да покажат много дори и без посредничеството на думите? Отговорите - във "Формата на водата" (The Shape of Water, 2017).

Вторник, 09 Януари 2018 12:00

Свят измислен, пълен с чудеса

Децата често мечтаят за вълшебни светове. Понякога и се озовават в тях и наяве. Но какво ще стане, ако се озоват на едно и също място, само че по различно време? А дали могат преживяванията да се споделят извън времето и пространството? А Тишината? В "Свят измислен, пълен с чудеса" (Wonderstruck, 2017) това е напълно възможно.

Скъпи читатели и приятели на „Ние ви чуваме”, в навечерието на новата година, 2017-та година напомня на лъскава нишка с блестящи топченца, всяко от които за нас бе сбъднато (по)желание. Поглеждайки към цялата, за миг прелетяхме по тях, като по вълшебни камъчета над мост, разлюлян над любопитна неизвестност. И преживяхме отново всички мигове, пълни с толкова много смисъл. Предстои ни да навържем още много топченца и да свържем нишката на тази година със следващата, за да продължим да изграждаме и през 2018-та мостовете, по които да се достигаме и да се чуваме. ЗаЕдно.

Скъпи читатели на "Ние ви чуваме", хората със слухови дефицити обичат да ходят на кино и на театър, както всички останали хора. Но за тях думите от екрана или сцената са недостъпни, поради което тук на помощ идват съвременните технологии, разработени за тях. Основната им задача е да улесняват достъпа на нечуващите хора до екранното или сценично съдържание. Нека ви разкажа няколко истории и да ви покажа две устройства, на които се радват хората със слухови затруднения отвъд океана.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, на 6 декември 2017 г. Европейският форум на хората с увреждания (European Disability Forum) в ЕП в Брюксел (Белгия), организира и проведе за четвърти пореден път мащабното събитие, наречено Европейски парламент на хората с увреждания (European Parliament of Persons with Disabilities). Това събитие е уникална възможност за градивен диалог между европейски граждани с увреждания, лидери и активисти и избраните от тях представители. Четвъртата сесия на ЕПХУ тази година съвпада и с  20-тия юбилей на организаторите.