Юммюгюл Наим Сали остава без слух едва 2-годишна, когато се разболява. От високата температура получава възпаление с тежки последици. Чаровната брюнетка от Момчилград учи в масово училище от 9-ти до 12-ти клас. Срещите ú с жестовия език и тихите хора се случват, когато се премества в София, за да следва в Софийския университет. За 23-годишната тогава девойка, която дотогава не е знаела за езика на жестовете, това е чудесна възможност да го опознае и научи.
Юммюгюл е щастлива да опознава и новите си приятели без слух, благодарение на които жестовете ú разкриват магичността и красотата си. „Откакто научих жестовия език, разбира се, на мен много ми харесва да общувам с ръцете си. За мен това е голяма чест и привилегия - да разговарям, използвайки жестов език. В общността на глухите ние се разбираме само с жестове. Имаме хубави ръце и можем всичко да изразим с тях, по много красив и уникален начин”. - споделя претендентката за „Miss Deaf Stars 2018”. И добавя: „В училище, когато общувах само с чуващи съученици, ми беше трудно, защото не можех добре да ги чувам, но горе-долу се разбирахме и вече съм свикнала. Дотогава не познавах други глухи и нямах приятели сред тях. Когато обаче се срещнах с глухи хора и станахме приятели, се зарадвах много. Сега разговаряме с тях само на жестов език, разбираме се чудесно и се чувствам между свои”.
Разбира се, девойчето има опит с конкурси, макар че се явява за пръв път на международната сцена за красота. През 2013 г. тя участва в конкурса за „Мис и Мистър Глухи“ в Хасково и печели второто място. В следващите две години отново се класира втора в същия конкурс, но това не ú пречи да се чувства смела и добре подготвена да покори подиума в Италия. Но не моделството е това, с което мечтае да се занимава Юммюгюл. „В бъдеще бих желала да работя като моден дизайнер, но в момента нямам възможност да работя това и ми е много трудно”. – споделя девойката, която от 2015 г. живее и работи в Англия, в пицарии „Доминос”. Обича да рисува, да спортува и да пътува до хубави места. И заявява, че ако спечели короната на престижния конкурс, ще сбъдне най-голямата си мечта – да събере всички глухи хора, за да работят заедно, доказвайки, че могат да са равностойни с чуващите хора.
Роденият в с. Любча (общ. Доспат) Николай Сребринов Корчев пък губи слуха си още по-невръстен. Бил е едва на 3 месеца, когато се случва. Разбира се, докато расте, не му е лесно в комуникацията с чуващи връстници, но той прави всичко възможно да има взаимно разбиране. Ники, за когото целият живот е едно постоянно движение, изцяло подкрепя каузата за признаване и узаконяване на Българския жестов език: „Аз съм глух и общувам изцяло на жестов език, така че съм загрижен за развитието и бъдещето на моя език. Имам много глухи приятели в България и извън България и се радвам, че можем да разбираме чудесно с тях – това става благодарение на езика на жестовете, с ръцете ни”.
Активен и целенасочен човек, той не обича монотонността в ежедневието си. Харесва му постоянно да научава нови и непознати неща. Моделството за него е хоби и също като партньорката си в конкурса, има опит от участия в конкурси за модели. Безработният младеж мечтае за хубава работа и свое семейство. В международния конкурс имал желание да участва, защото го счита като опитност, полезна за него. „Това е, което ми дава кураж и смелост”. – споделя девненецът. Все пак мъничко го притеснява международната конкуренция, но като цяло бил уверен, че ще се представи добре.
Би се радвал да спечели, но добре осъзнавал, че няма как да знае предварително резултатите. Танците и спорта са му дали добра закалка, макар че само те не са гаранция за успех, ако нямаш кауза. Затова Корчев твърдо застава зад посланичеството за българския жестов език.
Конкурсът в Казерта е бил образец за професионализъм. В продължение на седмица всички участници са имали възможността да се подготвят добре и да представят себе си подобаващо. Като домакини, Miss&Mister Deaf Stars са създали чудесна атмосфера за среща и обмен на толкова различни националности и култури. Както сподели Митко Якимов, председател на фондация „Глухи без граници – България”, тази среща е била вълнуваща и заради възможността за нови приятелства с глухи хора. Представянето на българската двойка Сали-Корчев е било на ниво, въпреки че не са се класирали. „Те не се оплакваха, че загубиха. Важното бе, че се представиха като достойни българи”, коментира Якимов, който заедно със своя колежка от Унгария е бил квестор за оценките. В състава на международното жури е била специален гост и Боряна Топчиева, за която наскоро ви разказахме.
Като организация, която работи усилено в подкрепа и защита правата на глухите хора в България, от фондация „Глухи без граници” изразиха благодарност към Юммюгюл Сали и Николай Корчев за посланичеството им като носители на жестовия език, тъй като официалното му признаване е важно и за международните изяви на глухи хора. „Когато нашите глухи представят страната ни извън граница, с радост ще могат да споделят, че БЖЕ е признат в страната ни и глухите могат с гордост да го използват”- смятат от фондацията.
Автор на текста: Христина Чопарова
Снимки: личен архив на „Глухи без граници-България”, предоставени от Митко Якимов
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия