Писател търси идея за книгата си в уюта на усамотението, в пасторалната идиличност на селце, до което го отвежда „един разлюшкан автобус”. И повик на една надежда, за да намери себе си, докато всъщност търси хора, други хора. Екзистенциалните въпроси, темата за търсенето, надеждите, за полетите, за вечното и преходното в живота отново присъстват във великолепното видео, заснето от режисьорския тандем Васил Стефанов и Стефка Николова в село Кипилово.
Сценарият на Игор Марковски както винаги е идеен, пълен с детайли и смисъл, плиснал отвъд рамките на делничното. Стара пишеща машина Continental с двуезикова клавиатура, скъп часовник, изписани листи, смачкани чернови – трябва да има напрежение, трябва да е видимо търсенето, лутането, въпросите, времето... Пулсът на живота. И великолепната игра на Добрин Досев чудесно успява да предаде много в малкото. Бос, по хамлетовски объркан, в лабиринт от чувства. Човек търсещ. Търсещ цветовете в черно-бялото.
Музиката е на Момчил Колев (да, същият от дуета „Дони и Момчил”!), а прекрасните слова от песента са на поета Георги Константинов, автор на хита „Миг като вечност” и редица любими стихове.
Всеки си има по един пречистващ дъжд да отмие всичко, което не бива да остава в емоционалната палитра. Човекът е самооткъснал се, но с една безкрайна надежда да се свърже отново, да се прибере, да се завърне... И да намери връзката със себе си, земята, с хората. „Ние, хората, повлечени от потока на работата, на живота, някак се откъсваме, забравяме корените, истинността си, забравяме най-важното – същината си като хора. Надявам се чрез тази песен тези мисли и чувства, на които станах проводник, да се върнат към хората – да се върнем към себе си, към истинските човеци, които сме. Забравяме какви човеци сме. Дано хората като слушат и гледат песента, защото тя е и филм, да усетят и да разберат това, което казвам. Ние, човеците, сме уникални и трябва да запазим своята идентичност.” – споделя Добрин Досев, цитиран от Флашнюз.
Това е филм, да. Великолепно реализиран замисъл по прекрасни стихове и с кинематография от класа. Удоволствие е да се гледа! „Ние ви чуваме” искрено благодари за субтитрите и желае на „Роднина на дъжда” да повика повече надежди и да върне жаждата за полети!
Автор на текста: Христина Чопарова
Изображение: предоставя се с любезното съдействие на Игор Марковски
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия