Печат на тази страница
Четвъртък, 22 Април 2021 16:27

Джулия Маца – музикални приказки за виолончело

Публикувана от

Тя свири на виолончело, пиано и ентусиазирано говори за музиката, за начините да се усеща и изразява. Дотук всичко изглежда обичайно – просто талантливо момиче от Италия, с мечти за степен по естествени науки и да влезе в консерваторията. Само че тя е родена без слух, а музиката и тишината изглеждат несъвместими. Джулия Маца (Giulia Mazza) не само ги съвместява, но е и живото доказателство, че умението да свириш на музикален инструмент няма нищо общо със слуха, нито с техническото заучаване на ноти.

Когато я гледа как прегръща виолончелото, човек разбира, че музикалните инструменти не са просто средства за създаване на звуци, а приятели за общуване. Поне Джулия го възприема по този начин, усещат се взаимно, чуват се отвъд тишината и заедно разказват истории. Глухотата ѝ никога не е била граница, която да спира растежа ѝ и желанието да научава повече, да опознава света.

Била само на три месеца, когато лекарите открили, че е с вродена глухота, причинена от рубеола по време на бременността. Майката на Джулия веднага започнала да събира цялата необходима информация, за да се справи с глухотата на детето. Решила да не го поверява на специални институции, да не се изолира, нито да разчита на жестов език. Искала момиченцето да не се чувства различно, а способно да прави всичко, което правят и другите, дори повече. Така на 8 месеца малката Джулия носи първите си слухови апарати.

Те пренасят звуците и гласовете в детския свят, а с музиката се среща едва тригодишна. Намерението на майката на Джулия не е било дъщеря ѝ да се занимава с музика, за да прави кариера, а по-скоро да я практикува, за да общува и говори. След развода тя се посвещава на децата си - пътува много с двете си момичета, чете им книжки, а за Джулия има специално разработена логопедична програма от специалист в Милано. Вкъщи заедно правят упражненията, благодарение на които на 4 години глухото момиченце от Удине вече пише и чете с удивителна скорост.

Джулия е енергично дете, посещава масово училище, кара ски, спортува. В свое интервю за италианската телевизия RAI 3 Джулия говори топло и с обич за майка си, на която удивително много прилича. Тя е „заминала на небето” много рано, едва на 50 г., но ѝ е завещала вяра в себе си и всичко онова, което може да направи, да бъде самостоятелна. Момичето, което обича тишината, споделя, че е свикнала с нея и много ѝ харесва, но може да „чуе” нечий глас, защото си го представя. Усеща го вътрешно, макар че нищо не чува. „Музиката подсказва гласа, тя помага да разбереш как работи светът на звуците – споделя още Джулия. – Едно глухо дете може да има много гърлен, малко роботизиран глас, но музиката му помага той да се отвори”.

За нея тялото е като инструмент. Както усеща гласовете, така и виолончелото си. Първият човек, който смятал, че тя трябва да свири с музикалния инструмент, е нейна съименичка и музикален терапевт Джулия Кремачи - Тровеси. Благодарение на нейните напътствия, нечуващото момиче, което мечтае за степен по естествени науки и да влезе в консерваторията, се е научило да „разговаря” с инструмента си и да слуша звуците, които издава: „Именно тя ми предложи да пробвам виолончелото, заради неговия топъл и човешки тон, заради вибрациите му, които хармоничната му структура предава на тялото ми, когато го прегърна”. Музикалният терапевт допълва: „Много са децата без слух, които са се научавали да говорят, макар да се е смятало, че никога няма да го направят. Трябва винаги да се търси светлината, а не дълбоката тъмнина. Никога не съм я считала за няма. Джулия си е Джулия!”.

Двустранната дълбока глухота обаче не ѝ позволява да възприема дори силни звуци, тъй като слуховата ѝ загуба е 90-95 децибела. Затова виолончелистката умее да чувства звука, вибрациите, да допълни онова, което е недостижимо по слухов път. Въображението и свръхзензитивността са основните начини, по които Джулия „чува” гласовете на хората с цялото си тяло, с изключение на слуха. Свирила е концерти на Шуберт, Бах, Бетовен и Шостакович както сама, така и в оркестър.

Благодарение на слухово-речевата терапия в ранните си години, както и на слухопротезирането с апарати, Джулия Маца успява да чува звуци, но технически те са модулирани и съвсем не звучат такива, каквито са. След аналоговите апарати в детска възраст последват и цифрови, но в последните три години 35-годишната музикантка не носи никакви и след дълговременни страдания от шумовете, предизвикани от устройствата, аргументира решението си да се върне към абсолютната тишина.

В  крайна сметка, животът е дори по-красив от онова, което си представяме или очакваме” – мъдро заключава Джулия. Тя е блестяща, решителна и много позитивна. От нея сякаш струи светлина. Въпреки че не чува нищо, тя разказва прекрасни музикални истории с виолончело, пиано и други инструменти. Говори перфектно италиански и английски, живее самостоятелно, не е зависима от ничия помощ и е прекрасен пример за това колко непозната и изненадваща е човешката природа, колко неподозирани ресурси има и какъв огромен потенциал се крие в нещата, от които мнозина се страхуват. А са всъщност чудеса. 

По материали от италианския печат, за вас разказа: Христина Чопарова

Консултант с италиански език: Розалина Игнатова

Изображения: Youtube, RAI 3

Оценете
(3 гласа)
Прочетена 342 пъти

Последните от Христина Чопарова