С крехка телесна физика и слаби дробове, роденият в Стокхолм на 16 януари 1767 г. Густав Екберг е податлив на настинки. След една наистина лоша простуда той губи слуха си, който с времето се влошава все повече и повече. Като дете Густав Екберг не е живял с родителите си, а в училищата, където е получил образованието си – Калмар и Содеракра. Загубата на слух му пречи да работи като преподавател, но не и да катери академичната стълбица.
През 1788 г. младият химик получава докторска степен от университета в Упсала, а десет години по-късно вече е ръководител на експерименталната химическа лаборатория и един от най-добрите за времето си минералози. Книгата „Методи на химичната номенклатура”, в която са селектирани и описани всички химични елементи, е най-голямото му постижение. Чувствителният химик обаче се е забавлявал да пише поеми, съчетавайки по интересен начин изкуството и науката. Той дори изпраща до краля писмо, написано с невидимо мастило, текстът на което се появява едва след нагряване или допир до топлина.
Газова експлозия през 1801 г. разрушава едното му око, докато Густав Екберг прави проучвания върху различни минерали. Крехкостта на физиката и частичната слепота обаче не са препятствие за упорития швед, който още на следващата година прави откритието, което ще го нареди сред почетните членове на Кралската академия на науките. Екберг открива минерал, който нарича тантал. Препратката към орфическия гръцки мит не е случайна.
Минералът не се разтваря в киселина, а проучванията върху него са коствали немалко мъки и едно увредено око на откривателя си. Ще припомним, че Тантал в гръцката митология е галеник на боговете в Олимп, който си позволил дързостта да открадне нектар и амброзия, да ги даде на хората и да им разкрие божествените тайни. За да изпита Боговете, Тантал убива, разчленява и сварява сина си, поднасяйки им го за вечеря. Заради безумното си деяние, по заповед на Зевс, Тантал е бил наказан на вечни (танталови) мъки в подземното царство, където седял потопен до шия във вода, а над главата му висял отрупан с плодове клон, който не успявал да достигне, оставайки винаги гладен и жаден.
Минералът, наречен от Екберг тантал, по аналогия намеква за способността си да остане ненаситен сред изобилие от киселина. Здравето на Андерс Густав Екберг, обаче, е сериозно разядено от захапалата го туберкулоза. Така през един мразовит ден в началото на февруари 1813 г. Упсала се сбогува с къдрокосия естествоизпитател и поет, чието име в шведската Академия на науките и до днес се произнася с уважение и симпатии.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Януари. Цитирането ни като източник е задължително.
Автор на текста: Христина Чопарова
Източник и изображениe: Wikiрedia
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия